Синьо лято в Кейп Код, част 1: Юни - Опознаваме Нова Англия

Готови ли сте за едно синьо лято в Кейп Код, Масачузетс?

Едно любимо на много американци място за лятна ваканция, но малко познато по света. Eдно “потягане” на Северна Америка в Атлантическия океан. Eдин полуостров, който погледнат от високо прилича на свита в лакътя ръка със стиснат юмрук. Eдно градче, където можеш да прекараш мечтаното романтично и спокойно лято на брега на океана.

Преди години се оказах там за цяло лято на една студентска бригада. Това се оказа не просто незабравим спомен, а прежияване, което не само няма да забравя, но и стана част от мен. Защото да прекараш толкова време толкова далеч от дома те променя. Завинаги.

Нека ви представя Хаянис - мястото, където ще прекараме лятото

Хаянис беше малко селце, което заедно с още 6 образуваше град, наречен Барнстъбъл. Тук е моментът да уточня, че американската селищна система няма нищо общо с нашата в България нито като инфраструктура, организация, подредба и население, нито като наименования на села, общини, градове и т.н. Хаянис не беше село в българският смисъл на думата, където баби живеят в тъжни къщи от миналия век, а домашни животни скитат по разрушени улици, обрасли с треви и храсти. Хаянис беше добре уреден, свързан с околните населени места. Курортен град, всъщност. Лятото оживяваше, а зимата чувахме от местните, че обезлюдявал и било пълна скука да живееш там. Имаше си гимназия, бейзболно игрище, малко пристанище, два музея - един на семейство Кенеди и един морски музей, както и два големи супермаркета в околностите му. В единия беше моята месторабота за лятото.

Ние, с моите съпътешественици от България, пристигнахме в Хаянис на 3-ти юни през нощта, смазани от дългия полет с прекачване и часовта разлика - 7 часа в полза на България. Това означаваше, че ние посрещахме изгрева 7 часа след близките ни на родна земя. И цяло лято трябваше да намираме период, подходящ за телефонни и видео разговори, през който всички участващи да са поне малко будни.

Като стана дума за Барнстъбъл... Той е на-големият град (town по американската селищна организация) на полуостров Кейп Код. Ще нахвърлям и няколко географски факта за Кейпа, както го наричаха местните.

Кейп Код е полуостров в източната част на щата Масачузетс с площ от 880 кв.км. Масачузетс се намира на брега на Атлантическия океан в североизточната част на САЩ. Той е един от най-малките щати и заедно с още няколко североизточни щата - Мейн, Кънектикът, Ню Хемпшир, Роуд Айлънд и Върмонт - съставят региона Нова Англия.

Този район бил назован Нова Англия за пръв пъът през 1616 г. от английският изслдовател и капитан Джон Смит (който е гледал Покахонтас веднага ще си представи русия синеок красавец от филмчето 😄 ). Самото име отразява добре факта, че районът е бил населен от англичани през началото на 17 в. През 1620 г. Плимътския съвет го приел за официално название.

Всъщност практиката да поставяш името на града или страната, от която идваш, била разпространена сред първите колонизатори. Ето как получаваме имена като Ню Йорк, например - Йорк е град в североизточна Англия.

До Ню Йорк също стигнахме, но това е чак в края на лятото.

Приключенци в Новия свят

Имахме една седмица преди да започнем работа. През това време прекарвахме дните си, опознавайки град Хаянис, новият ни дом за следващите 3 месеца и половина. Всяко едно от първите ни излизания из градчето се оказваше истинско приключение. Сякаш бяхме главните герои в някоя от американските игри или филми, с които сме израстнали, бивайки деца на 90-те.

Още на първото ни излизане, усетихме атмосферата на мястото. Страхотни улички с гладка настилка и широки платна, отстрани спретнати къщурки с добре окосени ливади и поддържани градини, на паркинга пред гаража мощна кола и все американски марки. Следвайки главна улица се озовахме на пристанището, което бликаше от живот - корабчета, фериботи, заведения, туристи.

Някъде из уличките наоколо се натъкнахме и на малко плажче, където се извисяваше фарът на Хаянис. Той е построен през 1849 г. и е един от 14-те фара на Кейп Код. В момента е частна собственост.

Първите дни бяха дъждовни и мъгливи. Океанско време, какво да го правиш. Но нас това не ни спираше да изследваме града всеки ден и да откриваме странни разлики между живота тук и у нас.

• Къщите нямат огради. Освен за атмосфера и декорация.
• Никой не си прибира барбекюто, детските играчки и столове от верандите и полянките пред домовете си. Хората не се страхуват от обирджии.
• На места се срещат табели, които ти казват, че навлизаш в частна собственост. Като добавим това, че в Щатите е законно да притeжаваш оръжие, може би недей да преминаваш табелата.

• Канадски гъски се разхождат свободно къде ли не. Дори автомобилите на голям оживен път спират, за да премине семейство гъски. И никой не използва клаксон, за да покаже колко много бърза.
• Да вървиш пеша е изключителна рядкост. Всички ползват коли. разстоянията между сградите са огромни. Паркинзи, поляни, дворове, които свършват до малко езеро и дори един малък град като Хаянис е трудно да бъде обиколен пеша от край до край.
• Мидите на плажовете край града са интересни, не сме виждали такива. Още по-малко сме виждали каски на плажа. О, чакай, това всъщност са някакви странни животни! Наричат се мечоопашати крабове.

• Къщите са спретнати и в универсален стил. Нкоя не претендира да нещо повече от другите и не издава почти нищо за онези, които живеят в нея.
• Дори молът е едноетажен и в характерния за Нова Англия архитектурен стил! И не е някакъв импровизиран мол, има си всичко.
• Хората си падат по ретро коли. Дори организират празничнно шествие с ретро коли на денят на бащата на 19-ти юни.

• А в супермаркета моментално получаваш криза на сетивата! Когато си млад и още не си пътувал много по света, никога преди не си виждал толкова видове сосове в бутилки по рафтовте, та чак погледа ти несъзира края на редицата, не предполагаш, че може да има толкова видове бисквити Орео, толкова яркосиня глазура върху понички, толкова много плодове, нарязани на парченца и готови за ядене в пластмасови кутийки, никога не си помирисвал по-сладозахарни бисквити, никога не си опитвал толкова вкусно краве масло.
• За пръв път осъзнаваш, че любимата комбинация на американците сладко + солено всъщност е върховна! Да живее соленият карамел!
• Храната им е просто пристрастяваща. Само след седмица установяваш, че надебеляваш, дори когато ядеш домат!

Архитектурата на Нова Англия

Както вече споменах, нас особено много ни впечатлиха сградите. Нова Англия се отличава с архитектурата си и спретнатите малки селца с подредени еднотипни къщички. В Хаянис наприме, чух, че сградите не трябвало да са по-високи от 2-3 етажа и определени метри с цел да се запази автентичният облик на града. Де да имаше такъв регламент и в България...

Архитектурата на Нова Англия се оформя през 17 в, когато колонистите от Англия пристигат тук и започват да строят домове. Те пренасят стила и техниките от роднат земя, но адаптират сградите към новата обстановка, климат и теренни условия.

Традиционната къща в Нова Англия е практична. Ранните заселници използвали дърво, камъни и глина. С времето техниките и начинът на строеж еволюирали и оформили характеран архитектурен стил. Освен това къщите в Нова Англия залягат на симплистичност и симетричност. Главната фасада често има симетрично разположен главен вход с еднакъв брой прозорци от двете му страни.

Друга ключова характеристика на новоанглийските домове са стръмните заострени покриви. Идеята е, че снегът през зимата ще може да се изпързаля настрани лесно и няма да създаде проблеми. Често на покривите има и прозорци на тавански стаи. А прозорците на самите къщи са големи, често разделени на шест или девет квадрата и доставят топлина на къщата отвътре.

Забелязва се също, че къщите често са облицовани отвън с дървени дъски в неутрални цветове като бяло, сиво, светложълто или бежово. Това е препратка към времето, когато те наистина са били строени от дъски. самият район изобилства с гъсти и богати гори, от където новозаселилите са си набавяли материал за домове.

Мое любимо занимание за следобедите, след като се прибера от работа, се превърна безцелното обикалян из уличките на Хаянис. Всъщност то не беше безцелно - имаше си цел и тя беше да намеря нещо, което не съм виждала или нещо, което ще ме изненада. А като не знаеш какво търсиш, винаги се оказваш изненадан от всичко.

Вървейки по една от главните и оживени улици Оушън стрийт, се озовах на "Джон Кенеди Мемориал". Това беше малко паркче с паметник, посветен на 35-ия президент на САЩ. Представляваше каменна стена с портрет на президента в огромен медальон. Паркчето беше на брега на плажа, а в съседсвто беше яхтения клуб на Хаянис. Впоследствие се оказа, че в тази част на Хаянис с новооткритите там приятели ще създадем незабравми спомени...

Любимото място за ваканция на семейство Кенеди

Семейство Кенеди имало силна връзка с Кейп Код и конкретно с Хаянис. Джоузеф и Роуз, с техните девет деца, сред които самият Джон Кенеди, притежавали няколко къщи на брега на морето в Хаянис Порт - малко селце, съседно на Хаянис. Там семейството прекарвало летните си ваканции.

Самият Джон Кенеди създал и финансирал проекта Националната брегова ивица на Кейп Код през 1961 г., който целял запазването и поддържането на плажовете на полуострова. Включват се 176 кв. км брегова ивица, плажове и гори из цял Кейп Код.

В чест на Кенеди, на главната улица в Хаянис е устроен малък музей, който пази наследството му и разказва за историите му.

Юни беше такъв. Наслаждавахме се на приключението, бяхме пълни с енергия, възхищавахме се на всяко нещо, свързано с американската култура. Първо, защото сме израснали с нея - всички филми, сериали, игри и музика, са ни я представяли по какви ли не начини, но да бъдем част от филма и да видим всичко от първо лице се оказа почти нереално. И второ, защото откривайки повече за света и начина на живот на другите, ти разбираш повече за своя собствен и за себе си.

А сега да видим какво ни очаква през юли...

Синьо лято в Кейп Код, част 2: Животът на един студент на бригада в Америка

В разгара на лятото животът в малко американско курортно селище тече с пълна сила. Хванати сме натясно между забързаното ежедневие с две работи, нужда от сън и жажда за приключения. Още приключения!

Mundus Secundum Maggie: Светът според МагиМаги от страната на чудесата