Синьо лято в Кейп Код, част 2: Животът на един студент на бригада в Америка

Да си намериш работа в Хаянис

Юли месец все още се наслаждаваме на приключението, но енергията ни започва да се изчерпва бързо. Някои работят по 12 часа на работата си, а други 7 или 8. Затова трябваше да си намерим втора работа, за да си избием разходите по заминаването и все пак да спестят пари.

Какво можеш да работиш в Хаянис през лятото ли?

На първо място обикаляш главната улица на града - Main Street. Там се случва всичко. Има много ресторанти, барове и магазини за сувенири, където просто влизаш и питаш дали не им трябват нови служители. Туристите минават от там да си намерят място за ядене, да си накупят суичъри, на които пише Cape Cod, MA или пък името на щатския отбор по бейзбол Boston Red Sox, a ако си падаш по амеркански футбол Patriots. На Мейн стрийт се разполагаше и музеят, посветен на Джон Кенеди, малка библиотека, както и едно сладко магазинче, което отрих и от време на време посещавах за да си купя лакомство за награда.

В Kandy Korner продаваха 100 вида сладолед, 200 вид фъдж, 300 вида бонбони и още 400 супер готини неща и джунджурии, попадащи в графата сувенири, които знаех, че в края на лятото ще изкупя за роднини и приятели.

Ние живеехме само на 5 минути разстояние от главната улица. Нашата улица се пресичаше под прав ъгъл с Мейн стрийт и точно там имаше въртележка, а срещу нея магазин за дрехи и сувенири, където работиха мои колеги от магазина, също студенти на бригада. Това беше едно от първите места, на които си пробвах късмета за втора работа.

Главната улица стигаше до кръстовище, в близост до пристанището и там пък започваше съвсем различен филм. Ресторанти с морска храна, хотели, фериботи до близките два острова Нантъкет и Марта'с Винярд, паркинги, където пък работиха двама от моите съквартиранти и съпътешественици - дойдохме в Америка заедно.

Оказа се, че една от съквартирантките ми, също студентка на бригада, която работеше на рецепция в хотел на главната улица, можеше да ме уреди с работно място. Беше в пералното помещение на хотела, където трябваше да отивам следобедите, след като съм готова на първата си работа и да сгъвам чаршафи с възрастна жена. Тя, заедно с двете си дъщери бяха един от оснвните ми източници за опознаване на американския начин на живот и мислене.

И това беше втората ми работа за лятото.

Живот на две работи - американската мечта в разгара си

Конкретно през юли сутрините ми започваха в 5:30. Смяната ми в магазина, първата и работа, започваше в 7:00. Имах да вървя 30 минути до там, така че трябваше да стана, да се приготвя и да вървя 30 минути до магазина. Повечето други студенти се придвижваха с велосипеди, но аз не можех да карам. И след като веднъж се опитах, но цялата ситуация беше траги-комична за всички замесени и пагубна за горкото колело, повече не посмях. Разчитах на кракомобила. Това ми причини доста пришки и мазоли и успешно изтърках 3 чифта обувки за цялото лято.

Но сутрините често започваха добре. Едната ми съквартирантка работеше в пицария Dominos, която по онова време все още не беше навлязлва масово в България. Когато се прибираше късно, всички вече спяхме, но тя донасяше 2-3 пици, които са били невзети или сгрешени на работа и ги оставяше на масата в кухнята. Аз, понеже почти винаги ставах първа (в 5:30!), успявах да ги намеря непокътнати и дори още топлички.

Друг път, когато започвах малко по-късно, минавах по главната улица през заведение от друга верига, която също все още не беше известна в България. Понякога най-хубавото в един ден е сутринта, в 6:30, когато отиваш на работа към супермаркета, да си купиш супер сочна, мазна, тлъста и сладка поничка с глазура в извънземни цветове от Dunkin' Donuts!

Смените на втората работа в хотела започваха в разгара на следобеда и приключваха по залез слънце, а понякога и през първите тъмни часове на нощта. Но ако магазинчето за сладки на Мейн стрийт все още беше отворено, отивах за награда след поредния дълъг работен ден.

Животът на две работи, често без почивен ден в седмицата или само с половин почивен ден, се отразява зле на физическото ти състояние, но все още те храни ентусиазмът и желанието за преоткриване на нови неща.

Нови вкусове, нови улици, нови места из града и около него.

Все се намира по някой-друг час за изследване на района, особено ако почиваш от втората си работа. Тогава знаеш, че следобядът е само твой и може да стигнеш по-далеч с обикалянето на града.

Един ден откриваш езеро, сгушено сред храстите и растителноста край къщичките, на другия ден нечия градина се оказва райско кътче. Веднъж отиваш с друга колежка от работа, също на бргада, до един от по-известните плажове в района. Или пък както си обикаляш улиците, се натъкваш на бейзболен мач в разгара си и сядаш да погледаш. Нищо не разбираш, но все пак това само по филмите си го виждал преди.

Юли беше за опознаването на колегите - някои американци, други студенти на обмен от различни държави на Балканите и в Източна Европа, дори и от Ямайка. Беше за много работа и по-малко почивка, за много изгреви рано сутрин на път за работа, но и за много залези до късно вечер на път за вкъщи. А и да не забравим някоя-друга поничка или парче топла пица в 5:30 сутринта!

Какво ли ни е приготвил август?

Синьо лято в Кейп Код, част 3: Август - Пътуване до Провинстаун и обиколка на Кейпа

Август беше време за създаване и преживяване на моменти и особено много за приключения из Кейпа и отвъд Кейпа!

Mundus Secundum Maggie: Светът според МагиМаги от страната на чудесата