Синьо лято в Кейп Код, част 3: Август - Пътуване до Провинстаун и обиколка на Кейпа

Какво има отвъд моста?

Август дойде ли, започваш да осъзнаваш, че лятото е в разгара си, но едновременно с това ей сега ще свърши. Затова решихме да започнем да създаваме малко спомени.

Почти всички от студентите на бригада бяха ходили отвъд моста, отвъд Кейпа. Мостът беше границата на Кейп Код, която го отделяше от останалата част на щата Масачузетс. И географски погледнато, и урбанистично погледнато. Географски там свършва полуострова и започва континенталната част на страната. Урбанистично, идвайки от континенталната част, там свършва градската джунгла и започва безметежността на пясъчните дюни, океанския бриз и малките градчета с бели къщички и зелени градинки, наредени край чисти и спретнати улички.

От както е прокопан канал между Кейп Код и континенталната част на щата Масачузетс през 1916г., Кейп Код практически се води остров. Сега той е заобиколен от всички с трани с вода и е свързан с останалата част на Масачузетс чрез няколко моста. Един приятел и колега от магазина постоянно ми говореше как всичко след моста (главния мост) на Кейпа, е просто едно село и истинската Америка е отвъд. Той беше ходил три пъти на бригада преди това, така че знаеше за какво говори. Аз бях новак. На мен всичко ми изглеждаше магическо и сюреалистично дори в малкия Хаянис.

А най-близкото и интересно място отвъд моста беше Бостън. За него слушахме от колеги, приятели и местни хора колко интересни неща има за правене, колко приятен град е и как трябва непременно да го посетим. Дори и за ден.

Бостън е най-близкият голям град до Кейпа. Той е столицата на щата Масачузетс и е намира на около 85 км от Кейп Код или на час и половина път с автобус. Ето защо беше идеален за еднодневна екскурзия в почивния ден.

С една приятелка от магазина, която също не беше ходила и чакаше приключение с такова желание, както си чакахме и чековете със заплати всяка седмица, установихме, че имаме един и същ почивен ден в началото на август. И не само от работата си в магазина, а и от следобедните ни работи. Джакпот!

Почивен ден и пак трябваше да ставам в 5 часа, но пък си струваше. Хванахме си автобуса от автогарата в Хаянис и бяхме гоови за нашето премеждие в истински космополитен град като от филмите - с високите сгради, стигащи небето със стъклени прозорци, със забързаните хора с костюми и куфарчета, с пъстрото множество от хора навсякъде около нас.

За Бостън, историята и забележителностите му съм отделила специална статия, защото този град не се изчерпва с няколко изречения...

На път за Бостън минахме и през град Плимът, мястото, където през 1620 г. английските пуритани достигат за пръв път бреговете на Новия континент. Това е "родното място" на съвременна Америка, както я познаваме като САЩ. Аглийските сепаратисти идват тук с кораба Мейфлауър II и започват своя нов живот на нова територия, която във всеки случай не е новооткрита, тъй като принадлежи на местно население. Но това никога не е спиралo никой бял завоевател да се обяви за откривател.

Оригиналният град Плимът се намира в Англия - именно от там потеглят пуританите/пилигримите на 16 септември 1620 г.

Обиколка на Кейпа

Друга излседователска авантюра, която ми беше предложена през август, беше обиколка на полуострова за един ден. Всъщност половин ден. Рядко се случваше да почиваш в един и същ ден и от двете си работи, а когато това се случеше беше истински празник!

О, колко много неща можеше да прави човек през пълен почивен ден!

Можеше да ядеш нещо различно от магазинска храна, защото имаше време да си го сготвиш (освен ако не се успиш, защото си скапан). Можеше най-после да си изпереш смрадливата униформа, а и дори да си облечеш цивилни дрехи, стига да не трябва и тях да переш. Можеше да обиколиш главната улица и пристанището, току виж си открил нещо интересно, което се случва там или пък се натъкнеш на уличка, която още не си пребродил. Можеше дори да се окажеш сам вкъщи, ако всичките ти съквартиранти са на работа в този ден. Това си беше цяло събитие. Аз в предишните постове споменавала ли съм ли съм, че живеехме 8 човека в 3 стаи с една обща баня и тоалетна? Оказва се, че в пълния почивен ден, ако условието всички останали да са на работа е изпълнено, можеш дори да ползваш банята, когато си решиш! Страхотен лукс!

Но да се върна на обиколката на острова за половин ден...

Жената, с която работих на втората си работа - в пералното на хотел и една от дъщерите й ми предложиха да ме заведат на околополуостровно приключение с колата им. В онзи ден приключих работа в супермаркета и бях развълнувана да ги срещна в хотела, от където потеглихме към Провинстаун - най-северният град на Кейп Код.

Кейп Код не беше толкова голям като площ и може да се обиколи за ден, стига да не спираш на различни места. Ние разполагахме само с един следобяд иси поставихме за цел да разгледаме само Провинстаун, но и да спрем на едно-две места по пътя, където има красиви гледки.

На първо място спряхме да видим полетата, където са засели червени боровинки. Червeните боровинки бяха нещо, с което Кейп Код се славеше. Мястото е сред най-големите производители на американска червена боровинка (cranberry) в САЩ. Кейп Код е прекрасно място за отглеждане на кранберита. Почвите на полуострова са песъчливи и киселинни, което е идеално условие. Tе виреят идеално край сладководни езера и блата, каквито имаше в изобилие навсякъде из Кейп Код.

Червената боровинка е местен вид. Самото коренно население на американския континент е знаео за нейните противовъзпалителни качества. Хорат са мажели раните си от стрели със сок от тези чудни черени плодчета.

Провинстаун

В Провинстаун първата ни спирка беше "Паметникът на пилигримите". Висок 77 метра, той се издига над града, пазейки спомена за пилгримите - първите заселници от Англия установили се в района, който сега се нарича Нова Англия. Както по-рано споменах, те потеглят през септемви 1620 г. от град Плимът в Англия и стъпват на новия (за тях) континент именно тук, край днешния град Провинстаун.

По архитектурен план и облик е идентичен с Торе дел Манджа в Сиена, Италия. Архитектът му Уилард Сиърс от Бостън е спечелил конкурс с този проект сред още 50 кандидата, предали скици за осъществяването на проекта с паметника. Построен между 1907 и 1910 г. той е сред малкото културно-исторически забележителности на района.

Докато се изкачваш във височина във вътрешността му, по стените забелязваш плаки, върху които е отбелязано установяването на всеки един град на Кейп Код с години. Барнстабъл, градът, в който попада Хаянис, е от 1639 г. - малко след стъпването на европейците на американска земя.

А от върха се разкрива чудесна панорамна гледка към града и околностите му. Вижда се водна кула, бейзболно игрище, гробище, гледка към залива, в който е сгушен самият Провинстаун.

В момента Провинстаун е звестен сред ЛГБТИ+ общността в Америка с фестивалите и артистичната си атмосфера, която е благоприятна за всички нековенционални и свободолюбиви хора. Тяхното присъствие в града се усеща още от началото на 20 в., когато артисти и драг кралици започват да развиват експериментален театър тук. От тогава насам маркетинговата стратегия Провинстаун в туризма е насочена предимно към ЛГБТИ+ общността.

През 60-те години на миналия век много хипита се заселват в района заради относително ниските цени на имоти и наеми. Особено през зимата. Някои от тях останали тук за постоянно и отворили магазини за хипарски сувенири, дрехи и аксесоари, както и за продукти от канабис. И до ден днешен Commercial Street, главната улица на града, пази хипарския дух. Това е главната улица на града, може да се каже, че е градския център.

Фарът Наусет

На връщане към Хаянис се отбиваме да видим фара на Наусет - в източната част на полуострова. Аз съм обсебена от морски фарове и Кейп Код е иделното място за мен. Тук има 14 фара, разположени в различни части на полуострова. Повечето от тях се водят забележителности с културно-историческо значение.

Фарът на Наусет е построен през 1877 г. и се счита за историческа забелжителност. Той е един от символите на Кейп Код. Лесно разпознаваем е заради цветовете, в които е боядиан - бяло и червено.

Август беше натоварен - от към работа и от към преживявания. Но тях трябваше да ги има, за да има какво да разказваме. Ще спим като се приберем вкъщи.

Какво ли ни очаква през септември?

Синьо лято в Кейп Код, част 4: Септември - Бостън, Ню Йорк и носталгия

Лятото е към края си. Есента наближава, както и часът на нашето напускане на континента отвъд Атлантика. Във въздуха витае носталгия по нещо, което още не сме изгубили, но се изплъзва между пръстите ни…

Mundus Secundum Maggie: Светът според МагиМаги от страната на чудесата

А може и да отскочите до Бостън за ден... 🍵

Урок по американска история в Бостън на чаша чай

Бостън е страхотен град за посещение за всички, които търсят история и култура, а тук има и от двете. Все пак да не забравяме, че Бостънското чаено парти е детонатор за избухването на революция и война, в следствие на които възниква цяла държава.

Mundus Secundum Maggie: Светът според МагиМаги от страната на чудесата