Невъзможното възможно - Пирамидите и Сфинкса в Гиза, чудесата на Старото египетско царство

Невъзможното възможно - Пирамидите и Сфинкса в Гиза, чудесата на Старото египетско царство

Никога няма да забравя момента, в който видях за пръв път пирамидите. Деляха ни сигурно километри. Едва преди час пристигнали на летище "Сфинкс" в Кайро, вече се намирахме в автобуса и пътувахме към Новия музей на Кайро, когато насреща ни, издигащ се над градския хоризонт се появи триъгълният силует на невероятно архитектурно чудо. Това... е онова от детските книжки? Не може да бъде! И тогава екскурзоводката потвърди - това е най-голямата от трите пирамиди - Хеопсовата. В автобуса веднага настана разместване, хората започнаха да се оглеждат. Изведнъж забравихме, че не сме станали в 4 през ноща, че сме изморени от рания полет и че е адска жега.

Още по-нереално стана, когато слязохме от автобуса на паркинга на музея. Вече бяхме много по-близо до тях. Извисяваха се наоколо като някакви перфектно ошлайвани късове скали, сякаш поставени в цялостен завършен вид върху земната повърхнина. Нямаше много време да се възхитя (а можех сигурно цял ден да осмислям какво виждам), защото трябваше да се бърза за музея, както обикновено се случва с организираните екскурзии.

В този ден успяхме да зърнем пираидите под формата на панорамна гледка от самия музей, а по-късно и от терасата на покрива на заведението, в което обядвахме. Едва на следващия ден направихме същинската обиколка край пирамидите. Те са разположени в покрайнините на град Кайро, или по-точно в град Гиза, който попада в рамките на мегалополиса Кайро.

Кайро е бързо разрастващ се град с население около 10 млн. души към 2024 г.. Поглъща всяко предградие и градче, излязло на пътя му и го превръща в част от своята същност. Така е станало с Гиза. И там, където свършва обитаемата част на Гиза, започва пустинята. А пирамидите стоят като стражи между града и пустошта.

Останахме общо няколко часа в района на трите пирамиди, успях да вляза в Хеопсовата и да изщракам неимоверно количество кадри от всякаки възможни ъгли и все пак не става ясно колко точно са големи, докато не ги видиш на живо.

Сега когато имам повече време да осмисля видяното, след като изчетох всички книги за история на Стария свят и Древен Египет, които намерих вкъщи, след като изгледах непоносимо голям брой документални филми от поредицата "The Lost Treasures of Egypt" на Nat Geo в рамките на един уикенд, искам да събера всичката информация в една статия и да отговоря на няколко въпроса за пирамидите и Сфинка, които съм сигурна, че всеки си е задавал - кой поръчва тези грандиозни строежи, защо са в тази форма и за какво са служели, как са построени, кой е изобразен на Сфинкса, какво има в пирамидите и струва ли си да влезеш вътре (ДА!) и други, които ще излязат в последствие.

Темата е неизчерпаема и колкото повече чета и се информирам, толкова повече разбирам, че ако запиша всичко, обемът на статията ще се разтегли до безкрайност. Така че ще се опитам да бъда възможно най-обобщена без да изпускам най-същественото за историческия контекст на Старото египетско царство. Според мен е важно да вникнем в историята на древната страна и светоусещането на нейните владетели, за да разберем какво провокира тази амбиция за мащабни строежи.

Вляво - пирамидата на Хеопс, която е най-висока от трите, по средата - пирамидата на Хефрен с отличителен връх и вдясно - пирамидата на Микерин, най-ниската от трите.

Да се запознаем с пирамидите: Кой е построил пирамидите?

Трите големи пирамиди край Гиза не са единствените пирамиди, но са най-известните. Те са част от по-голям погребален комплекс. Част от него са многобройни гробове, гробници и други по-малки пирамиди. Всички изброени се разполагат около и между пирамидите, формирайки некропола край Гиза. Входа към некропола се пази от Големият Сфинкс, който също е част от некропола. Множество малки пирамиди се разполагат в подножието на Хеопсовата пирамида и се смята, че принадлежат на жените му.

Друг известен некропол, който за жалост не посетихме по време на екскурзията ни е, Саккара, разположен в близост до Гиза. В него пък се намира първата пирамида строена въобще в рамките на древноегипетската цивилизация - тази на фараон Джосер. Тя е била стъпаловидна и е вдъхновила владетелите след него да надграждат идеята, достигайки връхна точка в архитектурно-инженерен план - Големите пирамиди край Гиза. Пирамидите в Саккара са по-късни от тези в Гиза, но са много богато украсени отвътре. По стените им са гравирани множество йероглифи, разказващи истории за погребаните в тях и прокламиращи религиозни вярвания и учения. Известни са като "Текстовете на пирамидите" и от тях учените черпят много информация за живота и мисленето на древните египтяни.

Интересен факт е, че към този момент в Египет има около 130 пирамиди, докато в съседен Судан са между 200 и 250 на брой! Но те не се свързват с древноегипетската цивилизация, а с нубийското кралство Куш - един от най-големите врагове на Древен Египет.

Билети за вход в парка на пирамидите и в Хеопсовата пирамида. Какво щастие... ❤

Трите най-големи пирамиди принадлежат на трима от фараоните от IV династия и са съответно дядо, баща и внук. Така че нека да се запознаем с главните герои на днешната статия:

Хуфу (Хеопс) - дядото

Хеопс царувал 63 години. Пирамидата му е висока 146,5 м. В продължение на 38 века е била най-високата постройка в света, докато през 1311 г. в град Линкълн, Англия не се построява катедрала, висока 147 м. Всяка от страните на пирмамидата е ориентирана перфектно в посока четирите посоки на света (север, изток, запад, юг). Всеки от блоковете, с които е изградена тежи 2,5 тона. Вътрешността й се състои от тунели и проходи, за които ще пиша по-късно в статията.

Хафре (Хефрен) - бащата

Хефрен, синът на Хеопс, управлявал 25 години. Неговата пирамида е висока 144 м - с няколко метра по-ниска от бащината му. Ще я познаете по това, че на върха й е останала част от истинската облицовка на пирамидите. Някога те са били облицовани целите с бял варовик и затова отдалеч гледани са блестели под жаркото северноафриканско слънце.

Менкауре (Микерин) - внукът

Син на Хефрен и внук на Хеопс, управлявал 25 години. Неговата пирамида е най-малката от трите. Висока е 65 метра.

Тези фараони са управлявали Древен Египет през столетието 2600-2500 г. пр. Хр. или още 26 в. пр. Хр. Не знам за вас, но аз лично изпадам в ексизтенциална криза, когато ми се посочат години и периоди от този калибър, защото не мога да осмисля собственото си съществуване в рамките на човешката история. Ние живеем в 21 в. след Христос. Какво изобщо значи 26 век, та и като го сложим преди Христос...?

Всъщност тук искам да отворя скоба, която ми се струва доста важна. Ние от деца сме свикнали да възприемаме Древен Египет като едно цяло. Но тук става въпрос за една цивилизация, която във времето се простира от около 3000 г. пр. Хр. до около 30 г. пр. Хр. Това е период от 3 хилядолетия и за сравнение от времето на Исус до наши дни са изминали 2 хилядолетия, през които в рамките на познатия ни свят се изреждат да доминират и загиват стотици човешки култури и цивилизации. Храна за размисъл - времето, през което е живявла Клеопатра (69-30 г. пр. Хр.) е по-близо до появата на iPhone от колкото до построяването на пирамидите (2500 г. пр. Хр. - пирамиди, 2007г. сл. Хр. - iPhone)!!!

Старото царство: Кога са построени пирамидите?

Старото царство е външен термин, тоест това не е начина, по койо египтяните са наричали страната си. Древногръцкият историк Манетон (III в. пр. Хр.) изследвал Древен Египет и обособил 30 династии, разпределяйки фараоните. По неговата система през XIX в. учените разделили различните периоди на възход и падение в Древен Египет на:

  • Додинастичен период (времето преди 2700 г. пр. Хр.): Период без писменост; I и II династия.
  • Старо царство (между около 2700 и 2400 г. пр. Хр.): Период политически възход, обединение на различните страни в едно царство, както и на сторежи на пирамиди; от III до VI династия.
  • Първи междинен период (между около 2400 - 2000 г. пр. Хр.): Период на упадък на централната власт и засилване на сепаратизма. На територията на Древен Египет се появяват множество малки държавици, управлявани от аристократи.
  • Средно царство (между около 2000 и 1700 г. пр. Хр.): Период на стабилизиране и разцвет на държавата. Окончателно се обединяват държавите в едно цяло.
  • Втори междинен период (между около 1700 и 1500 г. пр. Хр.): Цялостта на държавата е застрашена от постоянно нахлуващи от североизток малоазиатски и месопотамски племена.
  • Ново царство (между около 1500 - 1100 г. пр. Хр.): Това е времето, през което Древен Египет е в разцвета на културно-историческото си развитие. Строят се много храмове и гробници (в Карнак, Луксор) и управляват владетели като Хатшепсут, Тутанкамон, Рамсес II и др.

Следва периода на Късен Египет (1085 - 525 г. пр. Хр.) - период на упадък на същинската египетска цивилизация и превземане от персийци, македонци, гърци, римляни (времето на Клеопатра).

За жалост камилите, предназначени да забавляват туристи, нямат много спокоен и щастлив живот 😞

През периода на Старото царство се укрепва централната власт и се затвърждава значението на фигурата на фараона не просто като наместник на бога, а като бог сам по себе си.

Фараонът е имал божествена власт. И не просто власт, дадена от боговете, а той самият е бил обявен за бог. Освен върховен владетел, той бил и върховен жрец. Всъщност не знам дали е имало сфера на политическия, икономическия, военния или религиозния живот, в която фараона да няма пръст. Съдържанието на политическата (предавана по наследство) и религозната власт в ръцете на владетеля практически означава, че страната е била теократична монархия. Всъщност владетелите по тези земи още от незапомнени времена (преди 3000 г. пр. Хр. и преди Старото царство) претендирали, че имали магическа власт.

Тази върховна и универсална власт е много изгодна, тъй като на фараона всички му били длъжни и всичко му се полагало. Прибирал за себе си част от реколтата на селяните - земеделци. Други хора, които се облагодетелствали от данъци и експлоатация на простолюдието, били приближените на фараона - семейство, чиновници, аристократи, управители на номи (административно деление в Древен Египет).

В египетските легенди се говори, че Хеопс и Хефрен, строителите на двете най-големи пирамиди били тирани. Вече казахме пирамидата на Микерен е най-малката от трите. Той пък е описван като скромен и смирен човек. Дали затова пък неговата пирамида не е по-малка, защото стремежът му за пропагандиране на властта на се извисява чак до небесата?

В литературата се среща и хипотезата, че Старото царство намира своя крах именно заради амбициозните строежи на фараоните Хеопс и Хефрен. Херодот може би преувеличава, като казва, че 100 000 души изграждат Хеопсовата пирамида за 20 години. Днес се знае, че хиляди селяни са били мобилизирани за строежа като за сметка на това е трябвало да зарежат земеделската си работа. Все пак те не са работили за слава, а са били на редовна заплата. Но няма как да се пренебрегне факта, че в политическо и икономическо отношение мащабните строежи на пирамиди са коствали много на страната.

Но построяването на пирамидата е оправдано, имайки предвид, че след смъртта си владетелят се превръща сам по себе си в бог Озирис, който ще бди над хората и ще ги закриля. А всички знаем, че в съзнанието на древните хора, боговете са тези, които решават ще бъде ли годината добра, ще има ли богата реколта или суша и глад.

Не е ли гениална доктрината на Старото царство, в която владетелят има пълен контрол над поданиците си не само преживе, а и след смъртта си?

Пирамидата на Хефрен на преден план, а на заден тази на Микерин.
Върхът на пирамидата на Хефрен

Смъртта е едва началото: За какво са служели пирамидите?

Нещо съществено, която трябва да проумеем, когато си задаваме най-различни въпроси за пирамидите и за Древен Египет като цяло, е че материалната култура е пряко отражение на нематериалната. Тоест всички духовни вярвания, религиозни схващания, народна душевност, манталитет и начин на виждане и възприемане на света се материализират чрез материалната култура. Това важи не само за Древен Египет, а за хората по света въобще. Сега и всякога.

Но в какво са вярвали и как са възприемали реалността на битието си, за да стигнат до там, да строят едва ли не път към небесата?

Никога не бива да забравяме, че хората по природа са нерационални и се уповават на емоции повече от колкото на логика. И в едно време, толкова далеч от съвремието (което никак не е толкова логично и рационално, но все пак има съществен прогрес от Просвещението насам), хората са базирали всяка една сфера от живота си на вярвания и схващания, които се базират на метафорично мислене - основа за всякакъв вид суеверно и религиозно мислене. И като всяко древно общество, древните египтяни са вярвали в живота след смъртта. Това е стълбът, върху който се крепи битието на древните египтяни и от който произтичат редица теологични доктрини, обясняващи кой и защо има право на задгробен живот.

Пирамидите са служели за гробници - дом на покойния фараон, който трябвало да продължи да живее като проявление на бог Озирис и след смъртта си. А Отвъдния свят е много по-съществен за живота на един египтянин. За древните египтяни смъртта е само началото...

При изпращането на покойника в отвъдното, до тялото му били полагани храна, предмети, дрехи и други неща, които да му служат в живота след смъртта. Фараонът, разбира се, имал право на пълен комплект гробни дарове. Огромни били разликите в живота на простолюдието и на фараона дори и след смъртта. Заради божествения си произход можел да оправдае и влагането на огромни средства и ангажирането на безброй селяни в това да изградят не просто гробница, не просто храм, а дом, който да обитава след смъртта.

Всеки се простира според чергата си...

В тази връзка ви споделям снимка от музея в Кайро, на която са показани модели на египетски домове. Те са направени от глина и са били погребвани с покойници от простолюдието, за да им служат като дом в отвъдното. Не всеки е можел да си позволи пищна гробница като аристократите, а още по-малко пирамида...

Владетелите били изпращани с огромен брой богатства. Но в нито една пирамида не е намерено тялото на погребан фараон. В Хеопсовата пирамида не са намерени и погребални дарове. Възможни са два варианта - или в миналото пирамидите са били разграбени много преди археолозите да стигнат вътрешността им и съответно да не намерят нищо, или древните египтяни да са погребвали фараоните другаде точно поради ъображения, че гробниците могат да бъдат похитени от крадци и търсачи на съкровища.

Пирамидата на Микерин - най-малката от трите най-големи египетски пирамиди.
Последователи на бог Анубис пред пирамидата на Микерин 😁

Дестинация "При боговете": Защо точно тази форма?

Както вече казахме материалната култура на даден народ или цивилизация е отражение на нематериалната култура, на светогледа и светоусещането, на възприемането на реалността и битието на тези хора.

Пирамидите имат символично значение, свързано с религиозните вярвания на египтяните. Освен живота след смъртта, неизменното почтитане на богове, има и друг съществен елемент в съзнанието на древните хора, не само египтяни. Култът към Слънцето. Защото без неговата светлина и топлина какво изобщо има по света? Как е възможно да оцелеем, как ще се изхраним, как ще сме тук въобще?

И древните хора са съзнавали това много добре, защото са живели живот, различен от нашия, в който всичко, от което имаме нужда е на една ръка разстояние, в който и да е магазин. Техният живот е бил живот, изпълнен с изпитания, зададени от Природата. Зависел е от реколтата, а тя от природните условия. Затова и са обожествявали водата, река Нил, Слънцето, небесата, а с времето са им придали и човешки образи.

Неслучайно Ра, Слънчевият бог е един от основните божества в египетския пантеон. И ако се замислите в повечето езически религии слънчевия бог заема централно място. И така формата на пирамидата всъщност напомня слънчев лъч, когато се появява иззад облаците и осветлява земята. Това е потенциално обяснение за избора на форма за тези храмове и домове на фараоните във вечността.

За духовни и символични обяснения могат да се изредят и други хипотези на учените, които се занимават с египетска митология. Но преди всичко, причините за избора на форма вероятно са практически.

Причината по света да има толкова много пирамиди от различни цивилизации, нямащи контакт една с друга и строени през различни периоди е, че пирамидата е устойчива форма. Всъщност, ако си дадем сметка, това е доста елементарна форма за постигане: широка база, която да понася много товар и нисък център на гравитация. Формата пирамида просто е удобна.

Невъзможното възможно: Как са построени пирамидите?

Разпространено е твърдението, че пирамидите са строени от роби. Това вече е доказано като невярно. Първо, защото край пирамидите в Гиза са открити гробове на работници по строежите на пирамидите. Ако те са били роби, в никакъв случай е нямало да ги погребат толкова близо до погребалния дом на фараона, чиято личност е божествена и неприкосновена. Освен това ДНК анализа на костите от гробниците показва, че работниците са с местен етнически произход, а не са чужденци.

Все пак работата е била тежка и за строежите е отишло голямо количество пот, кръв и нечие-друго здраве. Пирамидите са невероятно архитектурно и инженерно постижение за времето си. Особено като се има предвид, че са построени от цивилизация, която не е използвала и познавала колелото!

Все пак е това е нещо постижимо предвид факта, че това е била страна с изключително строга йерархия, в която всеки знае мястото си и знае на кого се подчинява. Това е била една високо организирана държава, начело със силен авторитарен държавен глава, който упражнявал абсолютна власт над всичките си поданици. Строителите на пирамиди били организирани и мобилизирани от властта почти като войска.

Най-лесно е да кажем, че пирамидите са дело на цивилизация, живяла на Земята преди нашата или че на египтяните свише им е спуснато знание от някаква извънземна високоразвита цивилизация, а защо не и че масони и до ден днешен пазят тайните за строжите на пирамити. Това би било подценяване на реалните възможности на египетската държава.

Благодарение на добре развитото си земеделие, египетската цивилизация успява да се разрастне бързо, сформира се централизирана власт, която да отговаря за разпределението на благата, а чрез завоевания се увеличава и площта на страната. При такъв прогрес за индивидите, които формират земеделската част на обществото става невъзможно да спрат да следват фигурата, начело на страната. С увеличаване на населението, намалява и свободната площ. С повече ресурси и блага, полагащи се на всеки, започват да се раждат повече деца. Но повече население и по-малко земя значи по-малко възможности. Ако средата е благоприятна, хората могат да напуснат и да потърсят по-добър живот другаде. Обаче да не забравяме, че средата за египтяните и тогава, и сега е просто безплодна и безводна пустош. Тогава хората трябва да се преклонят пред владетеля и да смирят глави, изпълнявайки всичко, което се поиска от тях.

И след като един владетел има толкова власт и влияние над огромна маса хора, изцяло зависещи от неговото благоразположение, защо да не може да ги мобилизира да свършат нещо в полза на щастливият му задгробен живот?

За царуването на Хеопс древногръцкият историк Херодот разказва, че причинило на страната големи щети. Фараонът карал всички египтяни да работят за него - някои да добиват и пренасят камъни от кариерите в Източната пустиня, други да ги качват и разнасят по корабите по р. Нил, трети да изграждат с тях редовете на пирамидата.

Просто ей така, за да добием представа за големината на варовиковите блокове спрямо височината на човек...

Впечатляващо е, че варовиковите каменни блокове, от които е изградена Хеопсовата пирамида са съвършено гладки. Древните майстори са запълвали всички неравнини със специална смес. Варовикът е от сравнително мека скала, която подлежи на обработка. Предимно с него са изградени пирамидите. Но е използван и по-твърд материал - скалата гранит. Тя е използвана за изграждане на гробната камера на фараон Хеопс в пирамидата му. Особеното при нея е, че е много твърда и не е ясно как египтяните по време на Старото царство са успели да я обработват, живеейки в Бронзовата епоха.

Но обработката на материал не е единственото сложно упражнение за изпълнение. От тук нататък е трябвало каменните блокове да се подредят във формата на пирамида.

Повечето египтолози смятат, че за преместването и подреждането на каменните блокове във формата на пирамида е била използвана рампа. Няма единодушие по върпоса какъв тип е била тя - права, зиг-загообразна от едната страна или увиваща се като спирала около пирамидата. Ясно е, че е била необходима огромна мускулна сила, за да се случи това.

Каменните блокове са подредени по такъв начин, че си пасват чудесно един с друг. Дори кредитна карта не може да бъде прокарана между тях днес!

Вече споменахме, че пирамидите са били облицовани отвън с бял варовик и са изкрели, дори са заслепявали погледа. С времето обаче тези парчета варовик, покриващи пирамидите, са били разграбени и с тях са построени крепости и джамии в Кайро. Днес може да се види малко от облицовката на върха на пирамидата на Хефрен, както ви показах по-горе на снимките.

И докато в съвременноста разчитаме на високоразвити технологии и технологични постижения, за да изградим масивни структури, в Древността египтяните са имали свои методи, които са били не по-малко ефективни. Нямали са кранове, но сигурно са използвали рампи, за да местят във височина блоковете и да ги подреждат. Не са имали транспортни средства, нито са знаели за колелото като идея и са разчитали изцяло на мускулна сила за придвиждане на материал. А за прецизното ориентиране на пирамидите в пространството са използвали развитите си астрономически познания.

По време на Старото царство вече са били положени основите на развита наука, занаяти, изкуство и архитектура, макар и предимно подбудени от религиозни вярвания. В името на увековечаването на фараона, обществото е било стриктно организирано и мобилизирано да работи и гради дом за вечността не на един, а на множество фараони. През Старото царство само за 5 години са построени 18 пирамиди!

Хеопсовата пирамида: Струва ли си да влезеш вътре?

Този въпрос не си струва да бъде задаван дори. Не разбирам хората, които бият толкова път и хвърлят толкова пари, за да отидат в Египет, а не влизат в пирамидата. Вярно е, че няма релефи или стенописи вътре, но не е ли достатъчен сам по себе си фактът, че е реалност и че е тук, пред очите ти? Че можеш да преживееш това древно чудо?

Все пак не го препоръчвам на хора с клаустрофобия, дихателни проблеми или проблеми със сърдечно-съдовата система!

Става въпрос за дълги тесни и ниски проходи и коридори, някои от които са метър на метър широчина и височина. Патешко ходене е наложително на доста места. Това може да е забавно преживяване, стига да знаете какво да очаквате и да не се надявате на невероятни шедьоври на египетското изкуство, а да сте наясно, че вътре няма нищо естетически приятно. Така няма да останете разочаровани.

В пирамидата се влиза от вход, който са си направили грабителите, когато са влезли в пирамидата. Оригиналният вход, замислен по архитектурен план е разположен малко по-високо.

Туристи, наредени на опашката за влизане в пирамидата на Хеопс. По-горе е оригиналният вход.

Първоначално се преминава през кратък тунел, в който вървиш прав. Не си сам, а сгъчкан между множество туристи от цял свят. Наредени в индианска нишка стигате до място с разклонение нагоре и надолу. При първа възможност, щом се освободи пътя се изкачвате по тъмен тунел 1х1 м широк и висок, прикленкали и почти залепени в нечии задни части. Постепенно става все по-задушно и по-топло, докато не стигнете най-после до голяма висока галерия, която отново се изкачва във височина. Тук поне има малко повече пространство за дишане, но все още биваш притиснат от всички страни от ентусиазирани туристи.

И тъкмо когато се изкачиш в най-високата част на галерията и си мислиш, че пътуването е свършило, се оказва, че от някакъв тунел ниско долу излизат потни и пъшкащи от умора хора. Предстоят още два малки късички тунела, през които минаваш наведен или клекнал. И най-накрая пред теб се оказва погребалната камера на фараона. В нея има празен саркофаг и служител, който ще те снима с удоволствие и ще ти поиска поне 1 доларче след това.

От тази камера излиза вентилационна шахта. Можете да видите всички тези коридори, галерии и тунели на схемата по долу.

Ако ни беше предоставена възможност, с готовност щях да вляза и в другите две пирамиди. За съжаление, времето на организираните екскурзии стига само за една.

Схема на вътрешността на пирамидата на Хеопс

Пазителят на пирамидите - Сфникса: Чие лице е изобразено върху статуята?

Сфинксът стои гордо, охранявайки мястото, където почиват фараоните и множество знатни персони от Старото египетско царство - некрополът в Гиза. Забележителното при него е, че не е не е "построен", а е издълбан в местната варовикова скала. Това не бива да ни заблуждава в посока, че извайването му е било лека задача. Било е епична мисия, в която са били ангажирани много майстори и специалисти.

Той представлява митологично създание с тяло на лъв и глава на човек. Много сфинксове се срещат навсякъде по територията на Древен Египет. Те са пазители на гробници и храмове.

Сфинксът не е бил така еднообразен и монохромен, както го познаваме днес. Бил е цветен, привличащ внимание отдалеч. Остатъци от червена боя все още личат по челото му. В древноегипетското изкуство мъжете били изобразявани с червена кожа. Така знаем, че човекът, чийто образ е заключен в тази статуя, със сигурност е бил мъж.

Не е съвсем ясно кой е поръчал изпълнението на Сфинкса. Най-често срещаната хипотеза, е че издигнатн по времето на фараон Хефрен и че именно неговото лице е изобразено там. В подкрепа на тази хипотеза идва местоположението на огромната статия. Тя е в непосредствена близост до пирамидата на Хефрен и дори стои на една и съща линия с нея.

Големият Сфинкс - пазител на покойниците, погребани в некропола край Гиза.

Интересно тук е, че френски египтолог от български произход на име Васил Добрев изказва хипотеза, че това не е Хефрен, както се смята от повечето фараони. Според него фараонът Джедефре (Раджедеф), брат на Хефрен, поръчал изработката на Сфинкса в чест на баща си Хеопс. С това си предположение през 2004 г. той предизвиква фурор сред научните общности.

И така за един ден (дори по-малко от ден), отменахме едно от Чудесата на древния свят и потеглихме към курорта Хургада.

Какво да знаем преди да отидем на почивка в Египет? Споделям моите преживявания от Хургада, за да направя вашето по-приятно
Не отвайте в Египет преди да сте си научили уроците! Тази статия касае предимно опита и преживяването ми в курорта Хургада. Все пак доста от съветите в тази статия важат за Египет като цяло.

Но аз не спирам до тук. Защото когато видиш с очите си тези уникални по рода си за времето и за цялата човешка цивилизация постижения, детското ти любопитство не е задоволено. Напротив, осъзнаваш колко още много имаш да учиш и разплитането на загадката на Древен Египет едва сега започва...

Поглед към Сфинкса, стражът на Светът на отвъдното...
Маги от страната на чудесата

Маги от страната на чудесата

“Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.” Аз избрах своя начин. А ти?