Гренобъл - град сред гиганти, сдобил се с първия кабинков лифт в градски условия

Пътуване от Лион до Гренобъл

K огато бях на обменна програма в Лион, сред студентите на обмен беше разпространено да се отправят на екскурзии до близки градове за един ден през уикендите. Понякога и за по-дълго, но Лион се разполагаше на сравнително централно място в страната и беше удобно да си организираш пътешествие до съседен голям и известен град. Първото ни такова планираме да бъде до Гренобъл. Той беше най-близкият голям град до Лион и междуградският транспорт беше на често, така че имахме голям избор между автобуси за отиване и прибиране.

Когато бях на обменна програма в Лион, сред студентите на обмен беше разпространено да се отправят на екскурзии до близки градове за един ден през уикендите. Понякога и за по-дълго, но Лион се разполагаше на сравнително централно място в страната и беше удобно да си организираш пътешествие до съседен голям и известен град. Първото ни такова планираме да бъде до Гренобъл. Той беше най-близкият голям град до Лион и междуградският транспорт беше на често, така че имахме голям избор между автобуси за отиване и прибиране.

Тръгнахме рано сутринта и хванахме автобуса с фирма Flixbus от гара Perrache. Тя беше изходна точка за всичките ни пътувания из Франция по време на престоя ни в Лион. Пътуването до Гренобъл продължи около час и половина. След като слязохме там, тръгнахме да вървим в посока лифта на Гренобъл. Това е може би най-известната туристическа атракция на града.

И когато говоря в 1 лице, множествено число, имам предвид аз, моята състудентка от университета в България, с която заминахме заедно във Франция и една русокоса финландка, която поканихме с нас за компания. Повечето ни приятели вече бяха ходили, така че не можахме да намерим повече хора за това пътуване.

Град, сгушен сред планини

Докато правим първите си крачки из града, не можем да не забележим планинските върхове, които надзъртат иззад сградите навсякъде, където има празно пространство и виждаш в перспектива далечината.

Гренобъл е град, сгушен в подножието на планини. Той често бива наричан столицата на френските Алпи. Сега ви предстои да се запознаете с някои планински масиви, част от френските Алпи, чиито имена са малко по-особени, но хей, все пак това е Франция. Това са планините, обграждащи Гренобъл от всякъде, формирайки уютно "гнездо", от което излиза и влиза само река Изер и пътните артерии, водещи извън града.

На север от града се простира планинският масив Шартрьоз, който е част от Предалпите. На юг и запад Гренобъл е заобиколен от Веркор, а на изток се разполага планината Белдон. Тези планини, съставящи Дофинийските Алпи, са известни със своите ски курорти и зимни спортове. Край Гренобъл има 20 ски курорта като най-близкият е на 15 минути с кола от града.

Въпреки че Гренобъл се намира сред толкова много величествени планини, самият той е абсолютно равен, тъй като се намира върху алувиална равнина, разположена между планините. Това е долината на река Изер.

Река Изер, дълга 268 км. Тя преминава през Гренобъл и тече в поска югозиток. По-късно се влива в река Рона (главната река в Лион). Името на реката е с келтски произход и означава "буен, бърз".

Климатът тук е малко по-мрачен от южните части на Франция, но по-приветлив от северните части на страната. Ние случихме на мъглив и облачен ден през март месец. Точно затова и повечето ми снимки са в тъмни и мътни цветове.

Кабинковият лифт на Гренобъл и крепостта Бастий

Първата ни цел е да посетим кабинковия лифт, тъй като това е основна забележителност в Гренобъл и негова запазена марка. Успяваме да стигнем до там пеша от мястото, където ни спря автобуса на Flixbus. Те не винаги спираха по автогарите в градовете, но пък имаха техни локации за качване и сваляне на пътници, които обикновено бяха в близост до центъра на града.

Кабинковият лифт на Гренобъл на френски се нарича Téléphérique de Grenoble. Той също е в рамките на централната част на града. Изходната му точка се разполага на левия бряг на река Изер, а на отсрещния - десния, се разпростират най-южните части на планината Шартрьоз. Върху тях се разполагат различни крепости.

Лифтът е открит през 1934 г. По това време лифтовете с кабини вече не били нова технология - в Европа имало значителен брой такива. Тогавашния кмет Пол Мистрал имал желание да разнообрази облика на града. През 1930 г. той и тогавашния заместник-председател по туризъм планирали първият в света кабинков лифт, намиращ се в град. Избрали той да води към Бастийя като това щяло да направи местността туристическа атракция.

А тя определено разполагала с нужното, за да се превърне в такава. Разположението й открива естествена 360-градусова панорамна гледка към града и околностите му. А на мястото век по-рано била построена крепост. Тя била издината по времето на Френската революция.

Всъщност към Бастийя имало лифт още от 1875 г., но той бил използван за превозване на материали от варовиковите кариери и бил изоставен в началото на 20 в.

С времето лифтът претърпява много промени и подобрения, но най-значимото е сменянето на кабинките през 1976 г. Сега французите ги наричат "балончета" заради специфичната им сферична форма. Освен това те са изцяло прозрачни - дори подът се явява прозорец, от който можеш да видиш река Изер да препуска под краката ти!

Пътуването с този лифт наистина се чувства сякаш се носиш в сапунено мехурче и се изкачваш във височина. С всеки метър, изкачен нагоре по въжената линия, се приближаваш към планинската част, където се намира крепостта Бастийа, като същевременно се отдалечаваш от града. Но гледката към него се разкрива все повече и повече. Разбира се кулминацията е слизането от лифта на Бастий, където можеш да се разходиш из крепостта и да разгледаш града от високо. От тази позиция се виждат много добре и планините, обграждащи Гренобъл от всички страни. Те изглеждат като божества-гиганти, с дълги сини коси, спускащи се по раменете им, които явно от дълбоката си старост и древната си мъдрост са побелели в корените. Това са просто заснежените върхове на Дофинийските Алпи.

Вече сме горе, в планинската част, където е станцията на лифта, и веднага започваме да изследваме района. Мястото се издига на 476 м надм. височина и се пада най-южната част на планината Шартрьоз. Както вече споменах по-горе, тази планина заобргажда Гренобъл от север.

Бастийя представлява редица от крепости, датиращи още от Средновековието. С времето са били достроявани и дори е създадена полуподземна мрежа от проходи и помещения. Това място се смята за най-обширния крепостен комплекс от 18 в. във Франция. По това време Франция граничи със Сардинското кралство (съществувало през периода 1720 - 1861 г.) и крепостите на Бастийя се явяват най-стратегическото място на границата.

Откриваме тунел, водещ към вътрешността на скално тяло и решаваме да проверим накъде ще ни отведе. Всичко е доста добре социализирано и туристически ориентирано, така че не се притесняваме от разбойници, обирджии или други отрицателни персонажи и лоши герои от приказките.

Или може би трябва...

Оказва се, че попадаме в система от свързани пещери и подземни пасажи, които подсилват сигурността на фортифкационните съоръжения. Изграждането й е приключило през 1844 г. Тези пещери са известни като пещерите на Мандрен. А Луи Мандрен е не кой да е, а френският Робин Худ - разбойник и контрабандист, който презирал френското кралско правителство. Той обаче никога не е обитавал или посещавал тези пещери, тъй като е живял и починал 90 години преди тяхнто изграждане.

През тези проходи и тайни помещения, издълбани в скалите, отрядите са се движели тайно и са достигали различните части на крепостта. Освен това вътре са се побирали боеприпасите на войниците, с които са атакували противника в гръб.

След като пооибколихме района, разгледахме града от високо и се насладихме на невероятните гледки към Френските Алпи, хванахме лифта обратно надолу към града. Следващата ни дестинация беше не по-малко историческа, но определено ни изненада с това, което ни показа.

Археологическият музей в Гренобъл - книга на човешки животи

След като отново сме стъпили на равна земя, се отправяме към археологичесия музей Сен-Лорен. Той се разполага на десния бряг на река Изер (където се пада и Бастийя) и за наша изненада се оказва, че е изграден върху археологически обект!

Това е място, на което може да се проследи история на християнството през няколко врюека през призмата на останки и църква

Останките в земята са на некропол от 3 в. сл. Хр. и разказват историята на ранното християнство в района. Докато вървиш по специално пригодени рампи, можеш да видиш под краката си гробове и погребения на хиляди хора, живели от древността до 18 в., които като голяма отворена книга разказват забравени истории на множество житейски съдби.

Измежду гробовете е открита и крипта от 6 в. Върху некропола пък през 12 в. била изградена църква бенедектинска църква в стила на романската архитектура. И докато се разхождаш из църквата и се оглеждаш нагоре и настрани преживяваш 12 в., а поглеждайки надолу в краката си н ее ясно в коя епоха точно си - някъде между 3 в. и 18 в., но е ясно, че това е царството на смъртта.

Престоят в музея е едно изживяване на много епохи по едно и също време и пребиваване в два свята - тук и сега в този на живите и там някога в миналото в онзи на мъртвите...

Преди Гренобъл да стане Гренобъл

И докато сме на тема история, нека ви разкажа от къде произлиза името на този град. На мястото на днешния град Гренобъл в древността е имало галско селище. То се е наричало Куларо. Галското племе, което уседнало там, се наричало алоброги.

През 381 г. римският император Грациан (управлявал между 365 и 383 г.) посетил Куларо. По това време Куларо бил един от трите центъра, от които се управлявали алоборгските територии, по това време вече в пределите и под контрола на Римската империя. Останлите два били Виена и Женева. Грациан бил посрещнат радушно от населенето на града и така се трогнал, че го наименовал Грацианополис.

След поредица от геополитичеки злополучия, останали в историята, за които сега нямам време да разпъвам локуми, защото не са предмет на статията, Римската империя паднала. С това събитие се бележи краят на Античността и началото на Средновековието.

Тогава на това място франките сформирали Бургундското кралство и град Гренобъл бил част от него. През Средновековието името на този град било познато като Грегновол. През 11 в. той станал част от нововъзникналта Свещена Римска империя, а за кратко между 942 и 970 г. дори бил част от арабски владения в района. През 11 в. значението на Гренобъл било доста голямо. Той бил столица на кралство Бургундия, а владетелите му се зовяли "дофин". Ето от къде произлиза и името на Алпите в района на Гренобъл, за които поменах по-рано - Дофинийски Алпи.

И така с времето името еволюира по законите на фонетичната еволюжия и се превръща в Гренобъл. И така както името Гренобъл се превръща с времето в това, което е, самият град също преживява много история през вековете, която все още пази и демонстрира на всеки, който го посети.

А ние очакваме с нетърпение да планираме следващото си еднодневно пътешествие до някой близък град...