Солницата край Провадия, където властелините на солта изградили първите каменни крепостни стени в Европа

Аз винаги съм обичала да пътувам в пространството - да посещавам близки и далечни земи и да се запознавам с културите и историята на хората там. Но не съм предполагала, че пътуване във времето е възможно. Ако погледнем по-реалистично на живота, ще видим, че доста от мечтите ни всъщност вече са реалност. Лесно е да кажеш, че пътуването във времето е невъзможно (поне на този етап). Но можеш да смениш перспективата и след дни, прекарани на място, на което преди хиляди години хора като нас са живели, работили, празнували, обичали, страдали, да си кажеш - брей, ами че аз съм пътешественик във времето! Разбира се, ще е нужна и голяма доза качествено въображение, но - хей - за къде сме без него така или иначе!?

През лятото на тази година имах невероятната възможност да работя на археологически обект "Провадия Солницата", където се срещнах за първи път лице в лице с истинската археология, именно работата на терен и археологическите разкопки. За всички, които не знаят, преди две години реших да последвам порива на сърцето си, които от години наред след завършването на първото ми висше ме тормозят - да уча археология в университет и така да сбъдна една от детските си мечти.

Моята история с този уникален по рода си обект започна през май, когато непланирано се озовах там с приятели в последния ден и последния час за посещения преди закриването на пролетния сезон. До тогава бях слушала доста за това място и все суперлативи, но едва тогава се уверих с очите си и ума си що за място е това. Разбира се, тогава не предполагах, че три месеца по-късно случайно ще видя обявата за наемане на работници и ще реша да си пробвам късмета. А най-малко предполагах, че ще срещна страхотни хора и ще се запозная лично с ръководителя на разкопките акад. проф. Васил Николов и неговия екип от специалисти, от които за съвсем кратък период научих толкова много впечатляващи неща за живота и селището на праисторическите хора.

Ако не сте посещавали обекта или дори не сте чували за него, се наемам да ви разкажа всичко онова, което научих за този един месец, прекаран там.

Обект, уникален по рода си. Но защо?

Какво представлява този обект?

"Провадия - Солницата" се намира на 6 км югоизточно от град Провадия. През последните години той набира популярност и се превръща в един от най-интересните археологически обекти не само в страната ни, а в цяла Югоизточна Европа. Обектът представлява комплекс от останки от най-стария солодобивен център в Европа, функционирал в периода между 5600 г. и 4350 г. пр. Хр., и първия праисторически градски център в Европа, заформил се през 4700 г. пр. Хр. и съществувал до 4350 г. пр. Хр. Това, казано на езика на епохите, е времето между късния неолит (късна Новокаменна епоха) и късния халколит (късна Каменно-медна епоха).

Разполага се на площ от около 300 дка, в която попадат селище, укрепено с няколко различни вида каменни стени, производствен солодобивен център с прилежащи обредни структури, ритуално поле от ямни светилища и два некропола. Основното тяло на обекта, което ще забележите още от пътя, е селищната могила, образувала се в следствие на хиляди години непрестанно обитаване на едно и също място и наслояване на пръст.

Значимостта на обекта за науката, а и за човешката история като цяло, се обяснява с това, че тук за първи път в историята на Европа се добива сол чрез специално разработена от праисторическите хора технология. Става въпрос за изваряването на сол в керамични съдове - метод, използван и до ден днешен. С течение на времето хората се специализират в този занаят и дори индустриализират (по един примитивен начин, не в съвременния смисъл на думата) процеса. При това успяват да упражнят монопол над търговията със сол върху огромен регион - от Карпатите до Егейско море. Това учените са доказали след като са открили по нашите земи мидите спондилус, характерни за Егейско море - следователно праисторическите общности по Балканите са обменяли суровини, търгувайки една с друга. Освен това тук се намират и първите крепостни стени на нашия континент.

Значението на солта тогава и сега

Солта е била и все още е от съществено значение не само заради вкусовите си стойности, а защото е ключова за оцеляването на човешкия органзъм. Без нея не можем да функциониаме правилно и нашето тяло не е в състояние да извършва нормалните физиологични процеси. Хроничният недостиг на натриев хлорид (сол) води до различни смущнения в здравето на човека и дори може да предизвика трайни увреждания.

А конкретрно в праисторическите времена тя е служила и за консервиране на храни, отново съществен фактор за оцеляването на човека, както и за обработване на животински кожи и други битови нужди. Затова е била търсена, а където е откривана, хората са я третирали като по-ценен продукт от златото. Именно затова и логото на обекта "Провадия - Солницата" е

"Солта е злато"

Солта е имала стойност не само на суровина. Тя е играела и ролята на първите "пари". Като един лингвист и романист не мога да не се впусна в кратко етимологично приключение...

И след като направихме кратко въведение и казахме най-важното за това място, както и за значението на солта, нека се впуснем в подробности и да проследим развитието на този градски център и възникването на солодобивния занаят.

Началото: В търсене на "бялото злато"

Около 5600 г. пр. Хр., т. е. епохата на късния неолит, земеделци от земите, които днес наричаме Тракия, напуснали домовете си в търсене на ново местообиталище и прехрана. Прекосили Стара планина и попаднали в земите край днешна Провадия. Там се натъкнали на солени извори. Днес вече знаем от къде водят началото си те.

Под повърхността на обекта "Провадия - Солницата", дълбоко в земята, се разполага най-голямото находище на каменна сол на Източните Балкани. То се нарича Мировско солно находище. Представлява огромен пресечен конус с дълбочина над 4 км, а диаметърът му е повече от 15 км! На горната повърхност на този пресечен конус се разполага "солно огледало". Това е гъст солен разтвор, дебел около 1 м и дълбок между 12 и 20 м. Именно от него са изтичали на повърхността солените извори, от които праисторическите хора са добивали сол.

Установявайки се по тези земи, неолитните земеделци от Тракия създават ново селище. В своите домове те започват да добиват сол от водата от солените извори. Това ставало в специално изградени куполни пещи в самите жилища на хората. В тези пещи те нареждали керамични съдове, пълни с разсол (солен разтвор от изворите). Когато водата се изпаряла, оставала солта. Пещите имали два отвора - отпред голям за вкарване и изкарване на съдовете, а острани - малък за конролиране на процеса с въздух. Добивът на готова суха сол от една такава пещ след едно зареждане е бил около 25-26 кг.

Солта била рядка и ценна суровина, следователно много търсена. Заради голямото търсене, през следващите три столетия хората усъвършенствали технологията си, а и започнали да търгуват с нея с други човешки общности от околните райони. Около 5200 г. пр. Хр. те изнесли производството на сол извън селището - в специално пригоден за целта производствен център.

Властелините на солта: Развиване на технологичния процес на добив на сол

Производственият център се намира близо до селището, на десния бряг на Провадийска река. Функционирал е през периода от около 5200 до около 4350 г. пр. Хр. като през този период от близо 850 години са били изграждани различни съоръжения, с които хората от селището са развивали и подобрявали технологията за производство на сол. Археолозите са разкрили 15 производствени съоръжения, разположени на площ от около 200 кв. м.

Първи стъпки в добива на сол на открито

Производствените съоръжения за добиване на сол извън селището са вкопани в земята. Едно такова съоръжение се състои от три или четири улея, разположени по дължина. В тези улеи хората нареждали специално изработени за целта керамични съдове. Те представлявали дълбоки керамични паници с дебели стени, а на външната им повърхност имало израстъци, с които се захващали за стеничките на улеите като по този начин съдът висял над пода на улея. Под дъната на съдовете били нареждани дървени материали за горене и се запалвал огън. Така водата се изпарявала от съдовете, а добитото количество сол многократно увеличило размерите си. От едно зареждане на едно такова съоръжение хората добивали около 150-200 кг суха сол!

По тази процедура хората продължили да произвеждат сол до около 4900 г. пр. Хр. (ранен халколит или ранна каменно-медна епоха). От това време археолозите са проучили една различна производствена структура, което означава, че се е променил и начинът за произодство на сол.

Процесът постепенно се индустриализира...

Тази различна структура също е вкопана, но по-дълбоко - около 1 м в земята. За нея се използвали нов вид съдове - по-дълбоки и с по-голяма вместимост. От този вид съоръжения при едно зареждане на съоръжение вече се получавали около 300-500 кг сол!

200 години по-късно, преди около 4700 - 4600 г. пр. Хр. (среден халколит) се извършва следващо развитие и подобрение на процеса. Хората създават големи открити ями - дълбоки и широки. Паралелно с това били създадени и нов вид керамични съдове - големи и с обърнатоконична форма. Учените предполагат, че тези съдове били използвани и за пренасяне на солта и търговия "на едро". С тази нова технология производството на сол рязко се увеличава. От едно зареждане можело да се получат няколко тона сол, а годишно можели да бъдат добити няколко стотин тона!

Промени в климата довеждат до промени в производствения процес

След 4500 г. пр. Хр. климатът започнал да се променя. Затопляне довело до промяна на живота на хората, недостиг на храна, пресъхване на солените извори, а дори и до загиване на самото селище. От този период археолозите са разкрили нов тип съоръжение на югозапад от селището и в непосредствена близост до него. То представлява различни по-големина вкопани структури в жълта глина. Интересно е, че е имало и кладенец, дълбок повече от 2 метра и половина. Преди да бъде изкопан на точно това място е имало солен извор. Предполага се, че със затоплянето на климата изворите започват да пресъхват и следователно се добива по-малко сол. Навярно кладенецът се е пълнил с разсол от солното огледало под земята и по-този начин сместа директно е била изливана в два улея, които се разполагат в съседство до него.

Освен това в близост има и ниско лежаща структура отново вкопана в земята, с площ над 400 кв. м, която археолозите наричат "басейн". Те са установили, че дъното й е покрито с хидрофобна глина, което може да значи само едно - басейнът е бил пълнен с течност, която хората не са искали да потъва надолу в земните пластове. Това значи, че басейнът е бил използван за изпаряване на сол чрез пряко слънчево греене. Това е станало възможно, тъй като е настъпило време, в което климатът постепенно се затопля и настъпва засушаване, довело до загиването на не една цивилизация от каменно-медната епоха, включително и до краха на живота на това селище.

Но преди да стигнем до загиването на селището, да обърнем още малко внимание на неговия разцвет. Добивът на сол и търговията с нея довежда до трупане на богатства, а това довежда и до застрашаване живота на обитателите на селището. Възниква необходимостта да се защитят богатствата и животът на производителите. Именно затова тук са изградени първите крепостни стени на европейския континент!

Първата каменна отбранителна система в Европа

Около селищната могила, образувана от продължителното обитаване на хората на едно място, екипът археолози е разкрил три праисторически каменни отбранителни системи. Те се разполагат в периферията на селищната могила. Датират от периода 4700 - 4350 г. пр. Хр. Досега не са разкрити по-ранни каменни крепости в цяла Европа. Каменните стени на Солницата се смятат за невероятно постижение на военната теория и строителството и нямат аналог другаде.

Най-ранната отбранителна система на селището

Тя е била издигната около 4700 г. пр. Хр. Включвала дървено-глинена палисада и каменен бастион. Палисадата представлявала дървена ограда от малки и средно големи дървесни стволове. Те са били забити вертикално плътно един до друг и са били измазани с глина. Пред нея е бил изкопан ров.

През 4650 г. пр. Хр. земетресение нанесло големи щети на стената. Непосредствено до останките й хората изградили нова, но по-тънка стена изцяло от камъни висока 3 м. В наши дни тя е запазена на височина до 50-60 см. Археолозите са разкрили останки от тази стена по източната и южната периферия на селищната могила. Открили са също и две порти - на югоизток и на юг. Тази стена също е била съборена от земетресение.

Построяване на втора крепостна стена

След земетресението около 4600 г. пр. Хр. хората издигнали нова крепостна стена от необработени варовикови камъни, слепени със сиво-кафява глина.

Днес стената е запазена на места до височина 2,60 м, а в някои участъци и до 3,50 м. Общата й дължина е 234 м. Имала е порта на североизток. Проучвателите на обекта предполагат, че е имало и втора порта - на запад. Но този участък все още не е проучен.

Тази крепостна стена служи на хората в продължение на 150 години. Около 4450 г. пр. Хр. горните й части са разрушени от земетресение или военен конфликт. Освен това по същото време има и пожар в селището. След това хората подравняват терена на местообитанието си като по този начин покриват и части от стената.

Третата отбранителна система и уникалните "радиални" стени

Следва и построяването на третата стена - около 4450 г. пр. Хр. Тя е съставена от три елемента.

Каменна облицовка, която се нарича също и "кожух" покрива склонът на образувалата се вече селищна могила (тогава тя е била висока 6-7 м). Облицовката е била направена от малки и средни камъни. Целта й е била да поддържа от срутване издигащата се в горната част каменна стена.

Каменната стена е вторият елемент от сложния комплекс на третата отбранителна система. Била е широка 1,40 м и висока 3 м, изградена от дребни и големи камъни. Функционирала е до края на живота на селището - 4350 г. пр. Хр.

Върху каменния кожух били изградени така наречените "радиални" стени. Те започвали от подножието на каменната стена горе и слизали по склона на могилата до основата й. Те са иновативно решение на жителите на селището да се предпазят от нападателите. Между радиалните стени пространството не стига за повече от 1-2 човека да се движат един до друг. При нападение на селището, те не са можели да нахлуват на групи, а е трябвало да се придвижват един зад друг, което е давало време на обитателите зад крепостните стени да отреагират и да се защитят. До сега са разкрити 21 такива стени.

А сега да надникнем в личното пространство на жителите и производителите на сол - техните домове.

Къде са живеели властелините на солта и техните семейства?

Селището се е състояло от двуетажни и триетажни къщи. Те имали четиристранна форма. Били са изградени от прави дъбови стълбове, които са очертавали стените, и изплетени с тънки клонки (колово-плетена конструкция). След това са били измазвани с глинен разтвор с органични примеси. Покривите им са били двускатни и покрити със слама.

На първия етаж на къщите археолозите най-често намират фрагменти от керамични съдове за изваряване на сол и костени или кремъчни сечива. Това означава, че там е била съсредоточена производствената дейност. От вторите етажи на къщите, винаги срутени върху първите, археолозите намират каменни пещи, до които често присъстват хромелни съоръжения, в които се смила житото, както и тъкачни станове. Предполага се, че в една къща са живели около 10 човека или две семейства.

Триетажните къщи се появяват към 4450-4350 г. пр. Хр., когато населението започва да расте, но пространството, заключено между крепостните стени, не е достатъчно за всички. При тях първият етаж служел за склад, вторият - за домашни и производствени дейности, а третият - за спане.

Краят: Некрополите и залезът на селището

Некрополите (от гръцки νεκρόπολις nekropolis - "град на мъртвите") се наричат гробищата на хората от отминалите епохи. Край селищната могила Солницата има два такива - среднохалколитен и къснохалколитен.

Среднохалколитният некропол е функционирал в периода 4700-4600 г. пр. Хр. Разполага се на 400 м югоизточно от селището на тогавашния ляв бряг на Провадийска река (чието речно корито по-онова време не се е разполагало точно, където се намира сега). Днес некрополът попада от двете страни на сегашното корито на реката.

Къснохалколитният некропол е функционирал до 4350 г. пр. Хр., когато настъпва и краят на живота на селището. Разполага се на 200 м югозападно от селището и от него са проучени повече от 55 гроба. Те представляват първични и вторични (в тях са препогребвани човешки кости и част от гробния инвентар) погребения. Некрополът разкрива интригуваща информация за този период на размирици.

Сред най-интересните погребения са троен първичен гроб, в който са положени телата на 30-годишна жена и две деца на 18-месечна възраст, вероятно близначета. Други гробове пък пазят телата на индивиди на над 50 г., което за онзи период е било преломна възраст. На един от погребаните хора липсват костите на двете стъпала.

При много от гробовете има следи от насилие, което е било и причина за смъртта на покойниците. Случаите са много и всеки следващ е все по-ужасяващ.

Погребан мъж на 35-45 г. е открит със забита кремъчна стрела в прешлените си, а в таза му е открито забито медно острие. В някои гробове са били погребвани полуразложени тела.

Най-шокиращият случай може би е на гроб 26, който представлява масов гроб, в който са положени телата на две деца, един младеж, двама възрастни мъже и една възрастна жена. Всички са страдали приживе. Единият мъж е бил убит с каменна тесла в корема, а вторият с удари като след това са му отрязани ходилата. Жената е била със счупвания на прешлените, което я е оставило инвалид. Децата и младежът са претърпели травми по черепите, което е довело до смъртта им. Вероятно тези хора са били семейство. Но кой и защо е причинил смъртта им?

Това е времето на затопляне и засушаване. Пресъхването на солените извори довежда до борба за надмощие и всичко се превръща във въпрос на оцеляване. Проучвателите тълкуват всички тези случаи на жестокости като доказателство, че са настанали вътрешни конфликти в селището.

Друг случай допълва картинката. Открит е още един масов гроб този път в централната част на "басейна" (част от производствено съоръжение, за което стана дума по-горе). Там са останките на 7 човека - мъже до 30 г. Всички са преживели насилие, довело до смъртта им. Един от тях е убит по особено жесток начин - има следи от удари с острие в прешлените, дупка в черепа, а в гърдите му е открито рогово оръдие. Дали не е бил намушкан с него?

Друг от мъжете е бил ударен с камък по главата, което е довело да разцепване на зъб. Лицето на трети е било разбито с камък. Вече сигурно звуча като поредната емисия вечерни новини, но всичко това е причина проучвателите да смятат, че през този период - 4350 г. пр. Хр. настъпва труден момент за селището и жителите му. Това е последната битка за получаване на сол и оцеляване.

А след това какво?

Животът на това място приключва с борбата за сол, но то не е забравено от хората.

Хилядолетия по-късно, около III хил. пр. Хр. през ранната бронзова епоха, хора избират това място, за да погребват мъртъвци. Навярно не са знаели, че в далечното минало тук е кипял живот. От този период са известни три гроба близо един до друг.

След още няколко хилядолетия през II-I в. пр. Хр. мястото се харесва на местен вероятно тракийски владетел. Знаем, че траките са имали афинитет към издигнати места. Тук той издига своята резиденция с размери 20 х 12 м. До сега археолозите са разкрили части от западната и южната стена. Предполага се, че той е забогатял от добив и търговия не на какво да е, а именно на сол.

През 70-те години на XX в. българският археолог от арменски произход Ара Маргос се натъква на селищната могила. Така той отваря вратата към нейния нов етап от живота, от който сме част и ние днес. С едно по-различно съзнание от предишните култури и цивилизации, оставили своите следи тук, ние гледаме на това място като на звено, което пази ключа за развитието на човешката цивилизация. Какво ще оставим след себе си тук? Зависи от нас, но нека да дадем най-доброто от себе си за момента!

През 2005 г. от нашия век започват археологическите проучвания. Вече 20 години Солницата разкрива хилядолетно пазени тайни на своите проучватели. Какво ли още има да разкаже? Предстои да разберем...

За статията са използвани материали от:

• уебсайта на "Провадия-Солницата", който може да посетите тук;
• брошурата-книжка на "Провадия-Солницата", която може да закупите от обекта;
• беседата на екскурзовода на "Провадия-Солницата";
• автентичните разкази на археолозите, работещи на терен.

Илюстрациите от таблата на обекта са на Антон Атанасов.