Fanta, Cola, Star Wars - на гости на Анакин Скайуокър с джип през Сахара

Едно посещение в северноафриканската пустинна страна Тунис няма как да остане пълноценно, без да отскочиш до някоя от снимачните площадки на филмите "Междузвездни войни". Джордж Лукас, създателят на космическата сага "Междузвездни войни", се е вдъхновил от тунизийската пустиня и уникалната архитектура на местните берберски племена, за да създаде суровия свят на пустинната планета Татуин, родното място на главния герой на филмовата поредица.

В Тунис са снимани първите шест филма от общо дванадесет от поредицата. Има 16 снимачни площадки на територията на страната. За жалост, ние посетихме само една от тях - тази на Мос Еспа, а покрай друга - Онг Джмал минахме на път за Мос Еспа. Но за успокоение на душата поне посетихме две архитектурни съоръжения (трудно ми е да ги нарека постройки и ще разберете защо), които много наподобяват именно дома на легендарния герой и всеобщ любимец - Люк Скайуокър! Заповядайте да споделя с вас два вълнуващи дни, прекарани в татуинската, ... имам предвид тунизийската пустиня!

Хората, които живеят в скалите

По време на едноседмичния ни престой в Тунис, имахме планирано двудневно пътуване до пустинята Сахара, включващо целия арсенал от пустинни дейности - яздене на камила, дрифтене с АТВ, снимки из дюните, посещение на берберски дом, да не кажа и превоз с летящо килимче... Но това, което отличва тунизийската пустиня от всяка друга според мен е културата на местните берберски племена.

Още първия ден имахме спирка в характерен берберски дом край Матмата, превърнат в своеобразен етнографски музей. От Монастир, крайморския курорт, в който бяхме отседнали, се отправихме на югозапад към началото на пустинята Сахара с автобус.

Северната част на Тунис е зелена и плодородна, но колкото по на юг се движи човек, толкова повече зеленината преминава в суха жълтевина. Изчезват палмите и храстите, появяват се единични тревисти растения, пръснати като кълбета насред полята на полупустинните райони.

Пристигнахме в Матмата към 3 часа следобяд. Тя е малко градче, почти селце, в което живеят берберите. През 2004 г. населението й е било 2 116 души. Характерни за селото и района около него са берберските домове, изкопани в земята или в скалистите хълмове. Едно стандартно жилище от този тип представлява голяма яма в земята, в стените на която има входове към различни стайни пространства или коридори и траншеи, които понякога свързват много домове един с друг. Точно заради това не мога да ги нарека постройки или сгради, а архитектурни съоръжения - все пак те не са издигнати или строени, а са своеобразна победа на човешката култура над един суров и неблагодатен пейзаж като пустинните територии.

Веднага забелязвам белия цвят на стените и ми напомня на дома на леля Беру и чичо Оуен от първия филм на "Междузвездни войни" от 1977 г. - Star Wars: Episode IV – A New Hope. В този ред на мисли никога няма да простя на организаторите на програмата, че преминахме през Матмата, без да посетим хотел Сиди Идрис. Той е мястото, послужило за заснемане на сцените на дома на Беру и Оуен, където е израснал самият Люк Скайуокър.

Прекарваме няколко минутки в берберския дом, където в отвореното пространство берберска жена със забрадка приготвя характерна питка. Яде се като я потопиш в купичка зехтин и после в мед.

Пространството е малко, а туристите сме много. Все пак успявам да се шмугна в стаичките и да се окажа сама там, за да заснема на спокойствие няколко кадъра на автентичния бит и обзавеждане на берберите.

След това излизаме "на повърхността", където виждаме кладенец. От него берберите вадят вода с кофички - навярно най-голямото щастие в тези тежки и екстремни условия на суша, пустош и безводие.

После се отправяме към ресторант наблизо, който също е вкопан в земята и може да се сбърка за дом на Татуин. Самото име на планетата Татуин е вдъхновено от реален град на име Татауен, на юг от Матмата, до който не стигнахме. Името му на берберски означава "воден извор" - злато в пустинята!

Потегляйки към град Дюз, където ще преспим, за да се отправим на пътуване из Сахара на другия ден, преминаваме през град Тамерза. Той е изоставен през 1969 г. в следствие на наводнение, продължило 22 дни. Хората изпращат делегация да потърси помощ от общината в град Габес. Това било изненада. Едва тогава става известно на много хора, че в района не живеят просто скитащи номадски племена, а има цели постоянни жилища в скалите. Властите оказали помощ на страдащите, като евакуирали целия град и построили надземни жилища в Матмата. Все пак някои хора продължили живота си на троглодити (от гръцки "влизащи в пещера") и до ден днешен изкарват прехраната си чрез етнографски и фолклорни експозиции в домовете си, като разчитат на дарения от туристите.

Навлизайки в пустинните територии на страната, се променя културния и архитектурния облик на градовете. Отсъстват арабското и ориенталското влияние и панорамните гледки към околните населени места напомнят все повече на типичен африкански градски пейзаж от сърцевината на континента - недовършени строежи, изоставени сгради, счупени автомобили, боклуци по улиците и всеобщо излъчване на недостиг на материални блага.

В този момент осъзнаваш, че всичко, за което се оплакваш в живота си, не е чак толкова страшно или трагично, колкото животите на хората, изтеглили късата клечка да се родят точно в тези части на света.

Дестинация Мос Еспа, планетата Татуин

Соленото езеро Шот ел-Джерид

На следващия ден още рано сутринта се отправяме на пътешествие из пустинята. Под рано сутринта имам предвид, че потегляме от хотела в 4:30, за да хванем изгрева при соленото езеро Шот ел-Джерид. То също е послужило за снимачна площадка на спейс операта. На негов фон се разполага къщата на семейство Ларс, лелята и чичото на Люк. Именно там и от тях е отгледан главният герой.

По това време на годината вода там няма. Само стотици километри пустош и сол. Езерото е с големина 7 000 кв. км, а дъното му се разполага на дълбочина между 15-25 м. По-късно от шофьора на джипа разбирам, че вода в езерото ще има в разгара на зимата - през декември.

Изгрев не успяваме да видим, тъй като е облачно, но гледката при този извънземен пейзаж е незабравима. Сякаш веднага разбираш защо някой би се вдъхновил да заснеме научно-фантастичен филм точно тук. Изумително е какви места има на родната ни планета, с които не сме свикнали и ги намираме за чужди, извънземни!

На следващата ни спирка автобусът ни оставя при джиповете, с които ще прекосим десетки километри из Сахара, за да стигнем до една от снмачните площадки от четвъртия филм на поредицата - Star Wars: Episode I – The Phantom Menace от 1999 г.

Из пустинята на път за... Татуин

Попадаме на доста приветлив и дружелюбен шофьор, на когото решавам да говоря на френски, за да се упражня. В Тунис официалният език е арабски, но почти всички говорят перфектен френски, защото страната е била колония на Франция в продължение на 75 години. И днес също френският е задължителен език в училище.

Пътуването из пустинята си е екстремно преживяване. Освен, че в автомобила гърми арабска и ориенталска музика, шофьорът умишлено избира най-високите и най-стръмните дюни. Отзад жената зад мен крещи:

"Давай, Анакииииин!"

Минаваме покрай забележителна скала, различна от околния равнист пейзаж. Това е Онг Джмал. Мястото е избрано за наблюдателен пункт на Дарт Мoул. Продължаваме все напред из пустинята и с висок адреналин.

Най-накрая стигаме до място, от което се открива панорамна гледка към долина и в подножието е снимачната площадка на сцените с татуинския град Мос Еспа. Създава се усещането за телепортиране във времето и пространството, в една далечна галактика.

Това е изкуствен град, направен специално за филмите и оставен така както е, за да бъде посетен от фенове и киномани. Колко интересна хрумка само - да си набележиш толкова изолирано и отдалечено място в пустинята Сахара и да издигнеш там градче. Със скормни размери, но все пак градче със собствен облик.

И точно прекосявайки границата между дивата пустиня и култивираното космическо градче сякаш преминаваш и границата на два свята. Не си на Земята вече, а си на Татуин!

Мос Еспа е градът, в който е отраснал Анакин Скайуокър, бащата на Люк. Там го отглежда майка му, в предградията на самия град.

На малкото площадче, което се е заформило, непосредствено след входа, търговци са опънали сергиите и призовават:

"Фанта, кола, Стар Уорс!"

И наистина - продават се напитки за утоляване на жаждата в пустинята и магнити на Междузвездни войни. Иначе чувството да се разходиш в град, който никога не е бил такъв и няма да бъде, е доста странно. Пясъците на времето са затрупали портите на къщичките с куполни покриви, камилите са оставили своите биологични отпечатъци, тук-там стърчат железа и основи на конструкциите и сякаш на никого вече не му пука за това градче. И макар да съм на родна земя - планета, не държава, защото тук вече си говорим на едро, не мога да не изпитам усещането, че се разхождам в изоставен град, но на друга планета.

Обаче в този миг ме "заземява" (no pun intended) провикването на един от търговците:

"Фанта, кола, Стар Уорс!"

Тогава бързо си спомням на коя планета съм и в коя епоха. Но все пак времето е относително, нали, Айнщайн?

И след това невероятно пустинно и космическо пътуване и успешното приземяване в задния двор на семейство Скайуокър, мога да кажа с гордост:

Магдалена на 5 морета, 2 океана, 23 страни, 4 континента и 2 планети! Урааа! 🚀