Вечер между 20:30 и 21:20 (Фото колекция)

Мястото, където бяхме отседнали на остров Тасос, беше една виличка в селцето Скала Рахони. Разполагаше се на 20 метра от морето. С две думи морето беше в задния ни двор.

Заради разположението на Скала Рахони в северозападната част на острова, при залез Слънцето се скриваше точно над морето. Но небето и морето не бяха свързани с пряк контакт, а ги разделяше далечната суша на континентална Гърция.

Всяка излизахме на плажа - да, казвам излизахме, защото както вече казах, просто отивахме до "задния двор". Там наблюдавахме спектакл от цветове и светлини, които Слънцето създаваше между осем и половина и девет и двасейт преди да отстъпи място на Луната.

Ден 1

Още на първия ни ден там, решихме да гледаме залеза от плажа. Щом видяхме каква живописна гледка се открива - синевата на Егейско море, в които се отразяваше блясъкът на последните слънчеви лъчи, над тях се очертаваха силуетите на хълмовете на континентална Гърция край град Кавала и най-после медните небеса с голямия огнен ядрен реактор - златното искрящо Слънце, решихме всяка вечер по това време да сме тук до края на престоя ни, за да се наслаждаваме на гледката!

Ден 2

Дори ни стана нещо като традиция всеки път, когато програмата ни го позвоялваше, да вечеряме на плажа, докато се сбогувахме със Слънцето за през нощта.

Ден 3

И така всяка надвечер отивахме в очакване на новия слънчев спектакъл. А той всеки път беше различен - понякога играеше соло на сцената, друг път гъсти облаци допълваха действието, създавайки още по-красиви светлосенки и нюанси.

Ден 4

С течение на дните, започнахме да забелязваме, че нови персонажи взимаха участие в спектакъла. Тази вечер имахме възрастен човек с неговото кану, завръщащ се от морското си пътешествие в залива и деца, които създаваха спомени, които след десетина години ще си спомнят с носталгия.

Ден 5

Открих, че снимките на залеза сами по-себе си не са достатъчни. Той се оказа просто декор на други по-динамични и неповторими картини на преден план. Улавях есенцията на момента много по-добре, когато попаднех на "сцени" с действащи лица край брега: деца, които се гонят по плажа, майка и син, събиращи камъчета...

Ден 6

Този ден бяхме на два дни време от пълнолуние. И докато Слънцето залязваше при морето, Луната изгряваше от отсрещната страна - от планинските хълмове на острова. А през това време котка гонеще летящи бръмбари в тревата край плажа.

И ги изяждаше цели...

Ден 7

Последен ден. Последен шанс. Последен залез.

Насреща, в континентална Гърция явно имаше буря. Облаците бяха гъсти, едва се виждаше малко слъчева светлинка измежду тях. А между облаците и земята беше мътно, определено се изспиваше летен дъжд.

А на плажа някой беше направил малка крепост, класически пясъчен замък. Но колко най-много може да понесе той? Не и целенасочеността на едно дете, с черен суичър и вдигната качулка, малко бандитче, което дори с нежни стъпки може да го изравни с останалия пясък. После момченцето си тръгна от плажа с церемониална стъпка. Или беше горд, или това беше просто поредния му ден. И ето как Анакин се превърна в Дарт Вейдър.