Верона - пътят към къщата на Жулиета

Пътуването ми до Верона е част от 3-дневна екскурзия от България до Италия. Тръгнахме с автобус от София и пренощувахме в столицата на Словения, Любляна. Всъщност тогава за първи път отидох на организирана от агенция екскурзия и трябва да ви кажа Dary Travel са страхотна агенция за пътувания. Нито едно организирано пътуване след това не се отличаваше с толкова добра организация, вниамние към детайлите, обгрижване на пътниците и най-вече забавен и добре обучен и информиран екскурзовод. Да живее Елмо!

Крепостните стени на Верона - пазители на сърцето на града

След нощувката в Любляна, столицата на Словения, се отправихме към Верона. Отне ни цял предиобед да стигнем италианска земя, но около 14 ч. след обяд вече бяхме в пределите на града на Жулиета. Автобусът ни спря на паркинг на левия бряг на река Адидже.

Река Адидже е втората по дължина река в Италия, след По. Извира от ледник в Ретийските Алпи по границата на Италия с Австрия и Швейцария. изминава цели 410 километра преди да се влее в Адриатическо море.

Вървим по протежението й и преминаваме през нея по моста Алеардо Алеарди, носещ името на италиански поет от направлението на неоромантизма.

Продължаваме по улица Палоне - широка и просторна, а вляво от нас, по протежението на самата виа Палоне се разполага крепостната стена на Верона.

Като всеки средновековен град, Верона също имала високи и здрави крепостни стени, които все още са запазени в добро състояние. Те са издигнати през XII в., но преди тях е имало и римски стени, които изолирали града, за да го предпазят от нашественици. Това били най-вече варварски племена от Европа и Азия. Тъй като през вековете от римско управление до средновековните времена градът не се разрастнал кой знае колко само няколко стотин метра делят римските от средновековните стени. Трети тип стени са издигнати през XIV в. по времето на управлението на фамилията Скалиджери. Стените, видими по улица Палоне са тези от XII в. А за фамилията Скалиджери ще разкажа по-късно.

Площад Бра и амфитеатърът

По някое време улицата ни извежда на площад Бра, където се намира римския амфитеатър на Верона. Към площада водят и портите Бра, част от крепостните стени. Портите се явяват входна точка към самия площад, а и в по-стари времена към града като цяло, тъй като тогава стените са изолирали градската територия от неградската. Портите представляват две големи арки.

Името на площада идва от ломбардската дума breit, която означава "широк". През XVI в. това място е било огромно отворено пространство в рамките на града, което тепърва започнало да се оформя като площад. Властта във Верона (подест) започнала един вид проект, който трябвало да трансформира пространството в павиран площад, подходящ за разходки и социални събирания на тогавашната аристокрация и градски елит.

На известния архитект и урбанист Микеле Санмикели от Верона била възложена задачата да изгради Palazzo degli Honorij - Палацо дели Хонорий. Тази сграда е служила като резиденция на различни семейства, свързани с управлението и историята на Верона - Спаравиери, Алегри, Гуаставерца. От началото на ХХ в. в нея се помещава ресторант.

Урбанизирането на площада продължило до XVIII-XIX в. През вековете били павирани различните участаци на площата, били срутени къщи, болница и църква като на тяхно място били издигнати дворци и други градски постройки, който създали съвременния облик на площад Бра.

Една постройка обаче издържала теста на времето и до ден днешен пази спомена за древните славни времена. Това е римският амфитеатър на Верона.

Амфитеатърът във Верона се свързва с римската култура от I в. сл. Хр. и по-конкретно с династията на Флавиите. Той се използва и до ден днешен и разполага с 22 000 места. не е включен за посещение в програмата, така че за срам и позор го подминаваме.

От площад Бра започва нашата обиколка из града. Поемаме по улица Рома и крачим по павета сред характерни високи не повече от 3-4 етажа сгради. Те са в топли цветове - червени, оранжеви, охра или светлокафяво. Прозорците им са скрити от цветни решетъчни кепенци в различни цветове - тъмнозелени, тъмносини, кафеви, в бордо. Понякога имат малки парапети с красиви орнаменти, от които висят растения, друг път самите прозорци са врати към балкони също украсени с висящи и зелени растения. Декември е и сме ввъв вътрешната част на Италия, но средиземноморската нотка се усеща и вдъхва свежест.

Италия преди обединението

След не много ходене се озоваваме пред Кастелвекио - средновековният замък на фамилията Скалиджери.

И тук веднага си спомням разказите на нашите преподавателки от университета за историята на Италия. Тя става обединена държава през XIX в. по време на период и бурен социално-политически процес, наречен Рисорджименто (Risorgimento - на италиански "възраждане"). Официално Италия е обявена за държава през 1861 г. с обявяването на Рим за столица.

Преди това културно-политическата картина на полуострова е доста пъстра. Имало множествто независими държавици, наречени градове-държави. Най-ранните такива започват да се формират през VII в. пр. Хр. Това са Херцогство Неапол, Херцогство Амалфи, Венецианската република.

Отделни градове-държави започват да се появяват в следствие на невъзможността на Светата римска империя да упражни контрол над всичките си територии. Тези отцепили се градове се наричат комуни. Флоренция, Сиена, Пиза, Перуджа, Генуа, Торино и др. са пример за такъв тип независими градове.

Първоначално Верона също е била независима комуна. При управлението на семейство Скалиджери тя профъцтява (XIII-XIV в.), но през 1405 г. попада под контрола на Венецианската република.

И ето в този дворец на Скалиджерите можех да се запозная лично и отблизо с историята на италианските градове-държави и прочути фамилии, които са ги управлявали. За всичко това бях слушава в часовете по италианска култура и история в универститета, а сега беше пред мен!

Кастелвекио, моста Скалиджери и едноименната фамилия

Обикаляме из двора на замъка на Скалиджерите. Кастелвекио или както се изписва на италиански Castelvecchio означава "стар замък". Той е изграден в готически стил, което можем да забележим, вглеждайки се в островръхите арки на прозорците.

Приема се, че династията на Скалиджерите е основана от търговеца Джакопино дела Скала (живял в началото на XIII в.). Но фактическата заслуга за разцвета на династията има един от синовете му, Мастино I дела Скала. Той станал главен магистрат в град Верона перз 1259 г., тоест носил титлата подеста, за която стана дума по-рано. След смъртта му брат му Алберто I затвръдил позициите на семейството като приел титлата подеста и съблюдавал цялото производство и търговия в град Верона. Освен това развил бюрократичните процеси и си назначил лична въоръжена охрана.

Името на династията "делла Скала" означава "на стълбите" (на в смисъл на притежание, а не местоположение). Латинизираната му версия е "Scaliger" - Скалиджер. На герба си те поставили стълба, която станала техен символ.

Скалиджерите управлявали във Верона през XIII и XIV в. Кастелвекио се свързва с времето на управителя Кангранде II дела Скала, властвал между 1354 и 1356 г. Кангранде наследява властта над Верона след чичо си през 1352 г. Той управлявал града с тежка ръка. По време на управлението си успява да заграби доста богатства за незаконните си синове и да докара града до беднотия. Това, разбира се, предизвикало вътрешни борби. За да си осигури безопасност, владетелят се заобградил с германски наемници и издигнал замък, именно Кастелвекио, както и мост, който да минава над реката във Верона, Адидже.

Мостът над река Адидже се поддържа от три арки. Дължината на арките е 48,70 м и за времето си е била максималната достигната дължина за арки на мостове! Самият мост е дълъг 120 м. Разходката по него предоставя страхотни гледки към различни части на град Верона, които можеш да зърнеш щом надникнеш през пространствата, които се образуват между колоните, изградени от червено-оранжеви тухли. Водата под краката ти тече спокойно и мястото е идеално за снимки на фона на звуците от цигулката на уличен музикант.

Идеята на Кангранде, когато изградил моста, била да си проправи безпасен път към Германия в случай, че някой от града организира бунт срещу него. Все пак мерките за сигурност не го спасили от кармата. През 1359 г. неговият брат слага край на живота му.

Скалиджерите загубили контрол над Верона към края на XIV в. а през 1405 г. Венецианската република поставила града под свой контрол. Тогава мостът на Скалиджери бил укрепен, а по време на Наполеоновите войни (1796–1797 г.) мостът претърпял поражения. Самият Наполеон отсядал в Кастелвекио, когато посещавал Верона. През 1945 г. мостът бил разрушен от немската армия, но издигнат отново през 1949 г.

Улица "Мацини"

След напускането на Кастелвекио, се отправяме към виа "Мацини". Това главна улица във Верона, една от най-оживените и посещавани. Поради това, че свързва две натоварени точки - площад Бра и площад Пиаца деле Ербе - друг площад, интересен за туристите, потокът от минувачи е огромен. Улица "Мацини" е 430 м дълга върволица от шикозни бутици за дрехи и обувки и магазини на известни марки и дизайнери, както сладоледаджийници, от една от които и ние си купуваме прочутия италиански джелато.

В началото си улица Мацини препокрива идеално декумануса на Верона от римската епоха.

Виа Мацини е кръстена на италианския филосог Джузепе Мацини, изиграл голяма роля в процеса Рисорджименто, когато различните области и държавички на територията на днешна Италия се обединяват в единна независима държава.

Пиаца делле Ербе - кулата на Ламберти и пазар Домус

Виа Мацини ни извежда на Пиаца деле Ербе - мястото, на което в Античността се е намирал римския форум на града. Сега това е живописно площадче, запазило облика на миналото. Наоколо се издигат средновековни и барокови сгради, сред които старата община, Домът на търговците и кулата на Ламберти. На приземните етажи на сградите се намират заведения, чиито прилежащи маси и столове заемат голяма част от свободното пространство. Между тях се разпоалгат свободни пътеки, по които туристите като на дефиле минават и с глави нагоре разглеждат в захлас автентичните фасади на сградите край пиацата. Сред забележителностите на площада са кулата Гардело, кулата на Ламберти, фонатанът с Мадоната и статуята на Данте.

Кулата Гардело е построена по заповед на Кансиньорио дела Скала, един от последните велики управници от фамилията Скала, и е завършена през 1370 г. Висока е 44 м и е била най-високата кула на времето си, докато не е била надмината от кулата на Ламберти през 1463 г. Кулата Гардело била позната и като "часовниковата кула", защото през XV в. се сдобила с часовник - един от най-старите в Европа. Той имал механично устройство, свързано с камбаната.

Кулата на Ламберти е висока 84 м и е започната през 1172 г. Тя е продукт на управлението на фамилията Ламберти, за която се знае изключително малко. Те са били силна фамилия, но са прогонени от града и после са били забравени. През 1795 г. на една от стените на кулата е изграден часовник. Кулата е снабдена с две камбани, едната от които в миналото е служила да известява гражданите за часовете, началото и края на работното време и наличието на пожари, а другата е призовавала жителите на града на война. Кулата бива достроявана и ремонтирана и чак през 1463 г. достига днешните си 84 м.

Фонтанът с Мадоната също бил изграден по поръчка на Кансиньорио през 1368 г. Той е изграден от червен веронски мрамор върху римски термален извор. Поставена е статуя на жена, също римска, на която й липсвали глава и ръце, но били добавени при строежа на фонтана.

И не на последно място - статуята на Данте Алигиери (1265 - 1321 г.) била поставена на площада в нощта на 13-ти срещу 14-ти май 1865 г. в тайна от австрийците, които управлявали Италия по това време (става дума за династията на Хабсбургите). Причината Данте, който е родом от Флоренция е, че той е живял във Верона в продължение на 7 години, тъй като е бил отлъчен от Флоренция. Кангранде дела Скала го посрещнал и приютил и това дало на Данте възможност да открие таланта си в политиката.

На Пиаца деле Ербе намираме малка уютна пицария, където за пръв път в живота си опитвам автентична италианска пица. По това време бях втора година в университета и преди няколко месеца бяхме започнали да учим италиански. Решавам да се провам да говоря със сервитьора, но всяко моа изречение го довършва той, защото мисълта ми на италиански все още тече като гъст захарен сироп - бавно и славно. Накрая вместо да му поискам сметката, се оказва, че го моля за намаление - на италиански думата "conto" - сметка звучи почти като "sconto" - намаление. Поне го разсмивам и все пак получавам комплимент за опита си. Продължаваме напред!

Къщата на Жулиета

И за финал на този ден, натоварен с изследване на исторически места - палати, площадчета и китни старинни улички, се отправяме към перлата в короната на Верона - къщата на Жулиета.

Жулиета е главна героиня от пиесата "Ромео и Жулиета" на английския поет и драмтург Уилиям Шекспир. Тя е публикувана през 1597 г. и се смята за първата романтична трагедия. Разказва за любовта между двама млади от Верона - Ромео и Жулиета, докато техните семейства съответно Монтеки и Капулети са във вражда.

Макар и художествена измислица, творбата все пак е вдъхновена от реални истории. Например, съвсем истински са враждите между големите фамилии в италианските градове. А Ромео и Жулиета са измислени герои, така че къщата на Жулиета е по-скоро туристическа атркация от колкото историческа забележителност.

Къщата на Жулиета е принадлежала на семейство Дел Капело или още Капелети, доста подобно на името на семейството на Жулиета в творбата на Шекспир - Капулети. Семейството живяло в романтичната къща на улица "Капело" No.23 от XIII в. Тя била типична средновековна постройка, но през 1940 г. при реставрация били добавени елементи на готически и романски стил.

Къщата е изградена от тухли и камъни, а гъст бръшлян покрива стените й. Към нея се влиза от улицата през арка и малко тунелче, по стените на които има издраскани в различни цветове и на различни езици множество любовни послания и пожелания. Тунелчето завършва с готически вход към дворче, в което има бронзова статуя на Жулиета, направена през 70-те години на миналия век. Според поверието, ако потъркаш дясната й гърда, ще имаш любов и плодородие в живота си. Ето защо тя е излъскана и блести - няма и един турист, който да не позира за снимка, държейки гърдата на Жулиета.

Над двора се извисява от малко балконче, от което се смята, че Жулиета е излязла, за да чуе как Ромео й се обяснява в любов и й преглага брак. Но той всъщност е добавен към къщата през XX в. Още по-интересно е, че в творбата не се говори нищо за балкон или тераска. Жулиета се показва на прозореца, но хората колективно си представят и смятат, че става дума за балкон.

Разбира се и ние лепваме длан за гърдата на Жулиета с надежда за късмет в любовта, оставяме и послание на стената в тунела и с това приключва посещението ни в последния обект за деня.

Минавайки през трепкащата от живот улица "Мацини" се отправихме към автобуса, за да се наспим добре в хотела вечерта, защото на следващия ден ни очакваше Спокойната Венеция!